Робърт Грейвс - Велизарий

За тази битка Велизарий казваше:

„Благодарен съм, но изпитвам срам, какъвто сигурно изпитва и изпадналият в тежко положение играч на шах, когато темпераментният му противник проиграе сигурната си победа чрез безсмислена жертва на най-силните си фигури. Може би трябваше да се вслушам все пак в съвета на флотоводеца и да нападна Картаген по море, защото проходът при Десетия милиарий е непревземаем, ако се отбранява енергично.“

На сутринта господарката доведе пехотата и всички заедно потеглихме за Картаген. Пристигнахме късно следобед и намерихме портите широко отворени за нас. Обаче Велизарий забрани всякакво влизане в града — не толкова поради опасения от евентуална засада, колкото от страх, че войниците му може да се втурнат да плячкосват и грабят. Картаген беше освободен ромейски град, а не превзето вандалско селище, затова не биваше да има никакви насилия. Ликуващите граждани бяха запалили свещи и лампи на почти всеки прозорец, така че градът бе осветен като за празник — от мястото, където се намирахме, той представляваше много красива гледка с лекия наклон на своя терен. Весело възбудени хора се стичаха в нашия лагер, като носеха венци и подаръци за войниците. Колко жалко, викаха те, че не ни било разрешено да вземем участие в това великолепно възторжено веселие. Всички мръсни вандали, които не успели да избягат, потърсили убежище в църквите, а по улиците вървели огромни шествия, водени от епископите, ечали песни и приветствия към православните християни!

Същата вечер пристигнаха и корабите, тъй като вятърът се бе обърнал точно когато заобикаляли нос Бон — те хвърлиха котва в езеро Тунис, но няколко кораба се отправиха на своеволна експедиция към външното пристанище на Картаген, където екипажите разграбиха складовете. Когато Велизарий научи за пристигането на флотата, той каза:

„Сега виждам, че ако все пак бях послушал съвета на флотоводеца да поема риска за неблагоприятен вятър и да се реша на морска битка, щях да направя грешка. Защото едно нападение по море срещу Картаген би било равносилно на лудост. Отбраната на пристанището е непробиваема — крепостните стени към морето са високи и добре защитени. И ако не беше паниката, предизвикана от вестта за поражението на крал Гелимер, поради която вандалският гарнизон махна грамадните преградни вериги от входа на езеро Тунис и на външното пристанище, за да избяга с всички налични кораби, нашата флота нямаше да успее да влезе. Нямаше как да се справим с това препятствие. Не биваше изобщо да предприемаме тази експедиция с такава малка армия. Но щяхме ли да имаме по-голям успех с по-многочислена войска?!“

На сутринта, когато слънцето се издигна над хоризонта, той разреши на екипажите да слязат на брега. След строги заповеди за запазване на добри отношения с местното население, Велизарий влезе в Картаген начело на цялата армия. Предишната вечер бе набелязано къде ще се разквартирува войската и всяка част се придвижи до определената й улица в пълен ред, сякаш това беше Адрианопол или Антиохия, или дори самият Константинопол. Господарката Антонина и Велизарий отседнаха в кралския дворец; вечерта всички се събрахме в банкетната зала на угощението, което Аматас бе поръчал за крал Гелимер. Блюдата поднасяха кралските слуги. След това Велизарий седна на трона на Гелимер да раздава правосъдие от името на императора. Завземането на града бе станало толкова спокойно, че ежедневните занятия на населението не бяха ни най-малко смутени. С изключение на разграбването на пристанищните складове, за което бе извършено строго разследване, нямаше друго наказуемо нарушение и оплакванията бяха много малко.

Този ден бе чествуван празникът на свети Киприян, покровителя на Картаген, въпреки че до точната дата оставаха още два месеца, тъй като бризът на свети Киприян — силен североизточен вятър, излизащ обикновено в средата на септември — също бе избързал и помогнал на корабите ни да се приберат безопасно в пристанището. Катедралата „Свети Киприян“, превърната в място за ариански богослужения няколко години преди това, беше сега отново в православни ръце, така че празникът бе чествуван с църковен триумф и осанна.

Градът е наистина величествен е множеството си магазини и статуи, колонади от местния жълт мрамор, бани, тържища и огромния, кацнал на един хълм хиподром — с две думи, има всичко необходимо за един престолен град, макар че площадите не са така големи, както константинополските, и улиците са много по-тесни. Седмици наред лицата на жителите му светеха с радостта на свободата и всеки ден приличаше на празник. Невероятната лекота, с която бяха сразени вандалите, бе едва ли не единствената тема за разговори и за да се намери приемливо обяснение, всеки се стараеше да си спомни някакъв пророчески сън или поличба.