Робърт Грейвс - Велизарий

Същия ден научихме за екзекуцията на Хилдерих и нашият ариергард забеляза за пръв път разузнавателния отряд на крал Гелимер. Но Велизарий продължи напред без никакво забавяне или ускоряване на хода. На шестия ден, четвърти юли, пресякохме полуострова, заобиколихме езеро Тунис и се доближихме до Десетия милиарий. Тук имаше малко селце и пощенска станция — спряхме на пет мили оттам. Велизарий избра добре отбраняема позиция за обичайния ни укрепен лагер, където се окопахме надеждно зад импровизираната ограда от колове.

Междувременно вандалските сили стесняваха обръча около нас. Аматас вървеше начело на картагенския гарнизон, племенникът на Гелимер — синът на Зазо — настъпваше към нашия фланг, а самият Гелимер застрашаваше ариергарда ни. И вандалите подобно на готите са добри конници и владеят изкусно копието и широкия меч, но само пехотата им е въоръжена с лъкове. Те не бяха се сражавали с конни стрелци като нашите, тъй като единствените им врагове в тази страна, дивите мавърски конници от пустинята, воюваха с метателни копия. Това бе добре дошло за нас. А що се отнася до качествата им на бойци, тези светлокожи и русокоси северняци се бяха приспособили вече, при третото поколение, доста добре към африканските условия. Вземаха си жени от туземното население, бяха променили навиците си на хранене и се бяха поддали на африканското слънце (което подтиква повече към раздразнителност, отколкото към търпение и издръжливост) и на изтънчености като копринени дрехи, често къпане, пикантна храна, оркестрова музика и масаж, вместо да се занимават с военни упражнения. Този изтощителен начин на живот караше още по-силно да изпъкне една обща за всички германски племена черта — тяхната неспособност да владеят чувствата си. Войската им обаче бе увеличила броя си от петдесет хиляди по времето на Гензерих до осемдесет хиляди, без да се смятат многочислените им мавърски съюзници.

Йоан Арменеца напредваше начело на авангарда и на трети юли по пладне, след един завой на пътя недалеч от Десетия милиарий, се натъкнал на сто добре екипирани вандалски конници, спрели нехайно пред пощенската станция. Хората на Йоан, яздещи в колона, не могли да се разгърнат — поради теснината, през която минава тук пътят. Нямали възможност да пуснат в употреба лъковете си, затова колоната се хвърлила в атака с копията. Вандалите се строили бързо и посрещнали нападението. В последвалата схватка паднали дванайсет от нашите бойци, но тогава Йоан Арменеца извадил едно тежко метателно копие от щита си и ударил с него в упор техния предводител — красив младеж с позлатени доспехи. Копието пронизало челото му и той се свлякъл мъртъв от коня, вандалите веднага се пръснали с викове на ужас, а нашите се впуснали да ги преследват. Все повече вандали, яздещи в спокоен тръс на групи по двайсет-трийсет души, се присъединявали към панически бягащите, също както търкулналата се по склона снежна топка събира нов сняг и нараства до чудовищни размери. Нашите конници ги преследвали с дълги и къси копия и стрели, като ги избивали методично и не им давали възможност да прегрупират силите си, изтласквайки ги от теснината.

В ширналата се оттатък равнина нашите успели вече да се разгърнат и клането станало още по-ожесточено. Йоан Арменеца изтласкал вандалите чак до стените на Картаген и съдейки по труповете, пръснати из цялата равнина в продължение на десет мили, човек би могъл да помисли, че това е работа на двайсетхилядна армия, а не на половин ескадрон.

Междувременно силите на крал Гелимер и на неговия племенник се срещнали при Десетия милиарий. На едно равно място, някогашно солено езеро, племенникът имал злочестината да се натъкне внезапно на масагетските хуни. Той ги превъзхождал числено с три хиляди срещу шестстотин, но странният вид на тези мъже с хлътнали очи и дълги коси (които, не бива да забравяме, живееха на една година път от Картаген и никога преди не са били виждани на африканска земя) изплашил суеверните вандали, а неочакваният, убийствен дъжд от стрели бил просто ужасяващ. Те побягнали вкупом, без изобщо да се отбраняват, и били изклани почти до крак. Що се отнася до Гелимер, той не знаел нищо за съдбата на своя племенник и бил загубил от очи ариергарда на Велизарий поради хълмистия терен. Велизарий бе вече научил, че Йоан Арменеца е очистил теснината от неприятеля, но не бе получил други известия от него и се страхуваше, че може да е попаднал в засада и да се нуждае от помощ. Като остави пехотата под прикритието на оградата от колове, той нареди на херулите, намиращи се под командата на кръвния му брат Фарас, и на един ескадрон тракийски готи да препуснат напред в галоп и да разузнаят. Велизарий ги последва на по-бавен ход с основната конна армия.