Робърт Грейвс - Велизарий

Руфин подкрепи становището на флотоводеца и напомни на Велизарий, че вандалите могат да съберат лесно армия, пет пъти по-многочислена от нашата, и че не ще можем да прекараме нощите зад сигурни градски стени, понеже те отдавна са разрушили укрепленията на всеки град в диоцеза, с изключение на Картаген и Хипон Регий.

Общото становище беше, че планът на флотоводеца е разумен и че да тръгнем бавно по брега, би означавало да изложим на риск преимуществото от изненадата. Засега Велизарий се въздържаше да изкаже своето мнение. Той запита всеки един от военачалниците дали е вярно, че техните войници ще откажат категорично да водят морски бой, ако вандалите ги пресрещнат със свои кораби.

Те признаха, че са чули подобни приказки, защото сиракузките моряци от корабите, донесли необходимите провизии, разказвали ужасяващи и невероятни истории за вандалската флота — че тя се състояла главно от бързоходни съдове с хиляда и петстотин тона водоизместимост и пет скамейки гребци, които щели да се врежат в нашата флота като нож в мазно сирене. Но командирите се заклеха, че те самите не се страхуват, и обещаха да накарат хората си да се бият така храбро по море, както биха се сражавали на сушата.

Тогава Велизарий каза:

— Другари, вярвам, че няма да сметнете думите, които имам да ви кажа, за думи на деспот, нито ще си помислите, че съм ги оставил за най-после, с цел да сложа край на дискусиите и да ви заставя да ги приемете. Сега ние добре разбираме основните страни на проблема и ако ми разрешите, аз ще обобщя вашите изказвания като съдия и ще произнеса своята присъда, но не бива да я разглеждате като окончателна. Ако откриете някакъв пропуск в моите разсъждения, готов съм да я преразгледаме.

Преди всичко войниците са отправили недвусмислено предупреждение, че ще откажат да се сражават с вандалските кораби, ако те ни пресрещнат в морето, но са изразили безусловната си готовност да се бият по всяко време на сушата, каквото и да е численото превъзходство на противника. Вие знаете не по-зле от мен, че никой не може да застави бойците да се сражават против волята си, а щом те са готови да се бият храбро на твърда земя, какво повече бихме могли да искаме от хора, родени и израснали на сушата? Второ, не съм съгласен, че като слезем на брега тук, ние непременно ще загубим предимството от изненадата. Ако изпратим доста напред няколко бързи галери, маскирани като египетски пиратски кораби, със задачата да нападнат всеки срещнат кораб, основната част от флотата ни ще остане незабелязана. А и на сушата можем да изпратим далеч пред войската конни разузнавачи, които да не допуснат сведенията за нашето приближаване да стигнат до Картаген по обичайните пътища. Възможността корабите да бъдат пръснати или разбити при буря трябва да се има предвид, но ако наистина се появи буря, няма ли да бъде по-добре войниците и конете ни да са в безопасност на брега? По-лошо от бурята, от военна гледна точка, би било безветрието, което би дало на вандалите време да се подготвят. Освен това на картата виждам, че за да се доберем до езерото Тунис, ще трябва да заобиколим нос Бон, разположен в самия край на един дълъг полуостров, осеян със стръмни скали, след което да сменим рязко курса от североизток към югозапад. Ако разполагахме с прочутия мех с ветровете на Одисей и можехме да пускаме ту един, ту друг от тях по желание или ако всичките ни кораби бяха галери, положението би било различно, но сега мисля, че не бива да рискуваме да бъдем задържани от безветрие или от насрещен вятър при нос Бон.

Ето защо съветът ми е да дебаркираме незабавно, флотата да ни придружава на бавен ход до началото на полуострова, откъдето до Картаген остават само петдесет мили по суша, но сто и петдесет по море, след това да тръгнем направо за Картаген, като пресечем хълмовете и заобиколим езерото, да превземем столицата, а флотата да заобиколи полуострова с максимална бързина и да се присъедини, към нас, щом дадем знак, че имаме нужда от нея. Колкото до укрепените градове, аз съм обучил пехотата да загражда с окопи стана за нощуване, а това в известен смисъл е за предпочитане пред града с неговите укрепления, тъй като няма да имаме затруднения с цивилното население. Най-после, хората и конете трябва да привикнат отново със сушата, преди да влязат в бой — един деветдневен поход ще им дойде много добре в това отношение. Всеки план си има слабите страни и крие опасности, но при голямото числено превъзходство на вандалите ние трябва да изберем тъй неочакван за тях тактически вариант, какъвто е предложеният от мен. Не забравяйте, освен това, че ромейските африканци са православни и че гледат на Гелимеровите вандали като на ариански потисници. Ако се държим мъжествено и благоразумно, цялото гражданско население ще застане на наша страна и няма да чувствуваме липса нито на вода, нито на хранителни продукти.