Робърт Грейвс - Велизарий

По това време крал Гелимер бе близо до Десетия милиарий, начело на трийсет хиляди конници. В лагера командата бе поета от моята господарка, която организира защитата с голяма вещина — тя бе научила много от Велизарий, а нейното мъжество и приветливото й държане внушаваха голямо доверие у всички. Пълководческите й способности обаче не бяха поставени на сурово изпитание: Гелимер задмина укрепения ни лагер, без да го забележи, понеже се намираше зад един хълм. Той се разминал и с Велизарий, който се движеше по друг път.

Когато Фарас и тракийските готи стигнали до пощенската станция, където се бе състояла първата схватка, там царяло голямо възбуждение — хората били разбрали, че убитият вандал с позлатените доспехи е самият Аматас, братът на Гелимер.

Фарас и неговите херули се втурнали да търсят Йоан Арменеца. Едва потеглили, когато от юг се задал облак прах и един преден пост съобщил за приближаването на огромна вандалска конница — хората на крал Гелимер. Тракийските готи се опитали веднага да завземат хълма на входа на теснината, но вандалите скоро ги отблъснали благодарение на грамадното си числено превъзходство и те се оттеглили в галоп към главния ни корпус. Така крал Гелимер със своята пет пъти по-многобройна армия се оказа господар на лесно отбраняемия проход. Йоан Арменеца и Фарас бяха от едната страна, Велизарий — от другата, а корабите ни се намираха далеч от нас — битката изглеждаше напълно загубена.

В Константинопол има един площад, наречен Площад на братската любов, където на висок пиедестал е поставена красива скулптурна група в чест на братската привързаност между синовете на император Константин, но впоследствие единият от тях убил безмилостно другите двама. Изобщо сред гърците и другите обитатели на Средиземноморието истинската братска любов е толкова рядко явление (поради законите за наследство), че когато се прояви, дори ако става въпрос не за багренородни лица, наистина заслужава да бъде увековечена в мрамор. Та нали и най-старата поема на гръцки език „Дела и дни“ от Хезиод 28 28 Първите поеми на гръцки език са всъщност дело на Омир. Б.пр. е била вдъхновена от една разпра с брат му! При германските племена обаче братската любов е правило, а не изключение и охолният живот на вандалите в Африка съвсем не бе отслабил тази тяхна черта. Затова, когато крал Гелимер стигнал следобед пощенската станция при Десетия милиарий и научил за смъртта на брат си Аматас, това било страшен удар за него. Той се отдал на варварска скръб и не бил в състояние да прояви интерес към тактическата ситуация: единствените му мисли били за гробници и погребални елегии.

Велизарий организирал отстъпилите от хълма тракийски готи и ги повел бързо към милиария, където вандалската войска била струпана в пълен безпорядък. Конницата се била спуснала от тъй важния в тактическо отношение хълм, за да види какво става, и останала долу, присъединявайки се към всеобщите ридания за загиналия Аматас. Гелимер, който бил научил вече и за поражението и смъртта на своя племенник, убит от масагетските хуни, ревял безутешно, така че от него не можело да се очаква никаква военна мисъл или дело.

Велизарий, изненадан, но доволен от тази гледка, без да губи време, разделил конницата си на две стегнати части и ги изпратил да завземат височините от двете страни на прохода, а когато тази задача била изпълнена, дал знак за едновременна атака срещу струпания долу неприятел. Облаци стрели придали голяма острота на нашето стремително нападение, а склонът на хълма го направил неотразимо. Още при първата атака неприятелят дал стотици жертви. Тогава нашите ескадрони се отдръпнали малко нагоре по склона, пуснали нов облак стрели и се втурнали пак в атака. Тази маневра била повторена няколко пъти. Половин час по-късно всички оцелели вандали, с изключение на два-три ескадрона, останали откъснати в прохода, побягнали панически към соленото блато, където много от тях били пресрещнати и изклани от масагетските хуни. А колкото до Йоан Арменеца в равнината край Картаген, неговите хора се били така пръснали, грабейки мъртвите, че не му било никак лесно да ги събере. Пристигането на Фарас не му помогнало много, защото неговите херули също се втурнали да мародерствуват, така че изминало доста време, докато обединените им отряди, наброяващи седемстотин души, се върнали да окажат съдействие на Велизарий. Те пристигнали в самия край и спомогнали за пълната победа с една последна атака в теснината.