Робърт Грейвс - Велизарий

Когато станало ясно, че сините са удържали безспорна победа (в името на двуприродния Спасител и на неговия наместник, двуличния император), Велизарий, заедно с Мунд, се завърна в двореца за нови заповеди. Скоро господарката стискаше в обятията си своя скъп съпруг, тъй както си беше целият опръскан с кръв. Сега обаче цяла орда сини от предградията, където тази партия е много силна, пристигна на бегом, въоръжена с какво ли не, и се втурна в хиподрома да помага в клането. Те бяха получили оръжие от арсенала по нареждане на Нарзес, който бе подкупил демократа на сините да събере доброволци срещу узурпатора Ипатий. След тях пристигнаха и стражите от Бронзовия палат, не по-малко решени да докажат верността си към Юстиниан, избивайки зелените.

Трийсет и пет хиляди зелени и неколкостотин сини намериха смъртта си до настъпването на нощта, а много повече бяха тежко ранени. Тълпата нападна и конюшните на зелените, където изби конярите, преряза сухожилията на конете и изгори колесниците. След това из целия град започна свирепа гонитба на неразкаяли се зелени и до сутринта не бяха останали нито един мъж и нито една жена, които да носят омразния цвят.

Когато Ипатий и Помпей били доведени при Юстиниан, той казал на Велизарий:

„Чудесно, но ти трябваше да заловиш тези предатели много по-рано, преди да бъде опожарен половината град.“

И ги осъди на смърт — постъпка на един негодник, както Теодора му каза в очите. Но той както винаги остана невъзмутим. Ето какъв човек беше императорът, даже в онези дни!

Тъй завърши така нареченото въстание Ника, а заедно с него, поне за момента, и кръвната вражда между зелените и сините. Зелените бяха напълно разгромени и Юстиниан утвърди това щастливо развитие на нещата, като със специален декрет сложи край на всякакви надбягвания с колесници в престолния град. Все пак те бяха подновени няколко години по-късно, а следователно трябваше да бъде върната към живот и партията на зелените. Сините не можеха в края на краищата да се състезават сами със себе си. Само за две-три години зелените станаха по-буйни от всякога, събирайки под своите знамена всички елементи в столицата, които бяха враждебно настроени към императора и към православната вяра, и след свечеряване на улиците отново се появиха банди убийци.

Велизарий си оставаше неутрален — бял, както в ученическите си години, но господарката Антонина беше от сините — заради неправдите, които бе изтърпял нейният баща, заради някогашното увеселително заведение и заради Теодора, с която я свързваше най-предано приятелство.

Скоро Юстиниан замисли да предприеме голяма кампания срещу вандалите — народ, който бе скитал много по света и чиято столица беше Картаген в Северна Африка, — като по настояване на Теодора едноличното командуване бе поверено на Велизарий.

Кои са вандалите и какво правеха те в Африка, може да се разкаже с малко думи. Минаваха за германци и първите сведения за тях са, че по времето, когато Иисус е ходел по земята между евреите, те живеели на мразовитите брегове на Балтийско море. Постепенно започнали да се придвижват на юг към плодородните равнини в подножието на Карпатите, където увеличили броя си чрез сключване на съюзи с хунските племена, които заварили по тези земи, и чрез смесени бракове с тях. Когато император Константин утвърдил християнството като държавна религия, тяхното ново царство им било станало вече тясно — поради недостатъчната храна и плодовитостта на жените им голяма част от тях били принудени да преминат в Ромейската империя отсам горното течение на Дунава, където получили земя и статус на съюзници и усвоили ромейските похвати за водене на война. Две поколения по-късно те пресекли отново Дунава и нахлули в Германия, като грабели и опожарявали всичко по пътя си, а след това се насочили на север. Замисляли дори да завладеят Британия, откъдето току-що се бил оттеглил ромейският гарнизон. В галските пристанища имало достатъчно кораби, но вандалите не били опитни моряци, а и протокът им се сторил много бурен. И така, като оставили Британия на произвола на саксонските пирати, те предпочели да навлязат в Галия и преминали Рейн през нощта срещу Нова година, когато реката била замръзнала. Две години грабили и плячкосвали в Галия, а след това се запътили към Испания, установили се в най-южната й част и нарекли новото си царство Андалусия. Няколко години по-късно обаче били поканени в Картаген от Бонифаций, ромейския управител на Северна Африка. Бонифаций бил несправедливо обвинен, че заговорничи срещу императора, и се нуждаел от съюзници, които да го отърват от позорна смърт, затова предложил на вандалите да им подари една трета от земите около Картаген, ако му се притекат на помощ.