Робърт Грейвс - Велизарий

Най-после, на петнайсетия ден от януари, Юстиниан предприе нещо за слагане край на безредиците. За целта той реши да апелира към християнските скрупули на своите поданици. Изпрати една делегация от епископи и свещеници с хоругви и с цял куп свещени реликви — малко парче от светия кръст, истински рог от овена на патриарх Авраам, който ще затръби в деня на Страшния съд, змиевидната тояга на Мойсей, с която някога са били вършени чудеса в Египет и Синай, както и костите на Зоя, непорочната мъченица, и на някои други, не толкова видни мъченици. Чудо обаче не стана и духовниците бяха принудени да отстъпят в палата Дафна под дъжд от камъни и тухли. Юстиниан наблюдаваше от един балкон и извика:

„О, помогнете им, бързо! Нека някой да излезе незабавно и да ги спаси!“

Велизарий, доволен от представилата му се възможност да действува, излезе начело на един отряд от четирийсет тракийски готи, които бяха на постоянен пост в колонадите на Дафна, и отблъсна метежниците, убивайки някои от тях, така че свещениците можаха да се завърнат невредими заедно с реликвите.

Тази постъпка на Велизарий разгневи партиите, чиито последователи се развилняха съвсем неудържимо. На другия ден Юстиниан изпрати вестоносец на площада на Август да съобщи, че Йоан Кападокиеца, префектът на града и квесторът Трибониан са подали оставка. (Трибониан беше тъй погълнат с работата си по рекодифициране на законите, че не разполагаше с достатъчно време да надзирава как се раздава правосъдието.) Но тази отстъпка вече не беше достатъчна за въдворяване на мир, още повече, че примирието между двете партии бе нарушено при подялбата на плячката, и каузата на зелените бе отново подета с неочаквана сила. До седемнайсети, януари бяха разграбени и опожарени църквите „Света София“ и „Света Ирина“, Императорският портик — прочута библиотека, съхраняваща наред с други редки книги и пълните произведения на Омир, записани на змийски черва с обща дължина сто и двайсет стъпки. — Зевксиповите бани, намиращи се между Бронзовия палат и хиподрома, тържището на златарите и Главната улица чак до площада на Константин. Така бяха унищожени големи ценности. Ние слугите гледахме пожара от един висок прозорец и не смеехме да си легнем нощем от страх да не бъдем изгорени живи по време на сън.

Едва на петия ден от метежа, а именно осемнайсети януари, Теодора успя да убеди Юстиниан да отиде на хиподрома и да отправи всеобщ призив за мир. Хиподромът е разположен успоредно на двореца на хълма, който се спуска към Мраморно море. На северния му край има две кули, конюшни, навеси за колесниците и помещения за участниците в игрите, а високо горе от едната страна, на мястото, откъдето се вижда най-добре началото на състезанието, се намира императорската ложа, увенчана с позлатените коне от Хиос. До ложата се стига по една вътрешна колонада от палата Дафна покрай църквата „Свети Стефан“, така че не бе необходимо Юстиниан да се излага на опасност, преминавайки по градските улици. С Евангелието в ръка, той се появил в императорската ложа и отправил към натъпкания хиподром един от онези общи, бащински призиви за мир и съгласие, изпълнени с мъгливи обещания, които имат обикновено резултат след края на някой бунт, когато страстите са се поохладили и по-сериозните хора пресмятат вече понесените загуби. Но призивът му се оказал съвършено безполезен, понеже не бил подкрепен с военна сила. Вяли възгласи на одобрение се разнесли от скамейките на сините, примесени с освирквания, ала зелените, които бяха отново в зенита си поради връщането на голям брой бивши отстъпници, надали гневни викове. Към императорската ложа полетели камъни и други предмети, както някога по времето на Анастасий, и Юстиниан бил принуден да се оттегли на бърза ръка, а тълпата от хиподрома се изсипала навън с намерението да го догони. На всичко отгоре готската стража изостави двореца и се присъедини към своите другари в Бронзовия палат. Тълпата разграби и опожари няколко дворцови сгради в съседство с църквата „Свети Стефан“, в които живееха евнусите от държавните служби.

Може би най-малко некадърният от некадърните племенници на Анастасий, един от които се очакваше да стане наследник на престола, преди той да бъде заграбен от Юстин, се наричаше Ипатий. Той бе служил под командата на Велизарий в Дара, наистина малко безславно — именно неговият ескадрон бе изтласкан от окопите на десния фланг при атаката на „безсмъртните“, — но за него можеше поне да се твърди, че амбициите не надхвърлят способностите му. Веднага след избухването на бунта той дойде смирено при Юстиниан заедно с брат си Помпей и каза, че зелените се опитали да се свържат с него, като му обещавали да го качат на престола, че той с възмущение отказал каквато и да било подкрепа в това отношение и че за да докаже своята вярност, се поставял изцяло на разположение на Юстиниан. Юстиниан похвали Ипатий и му благодари, макар и да не можеше да си обясни защо така откровено си признава, че му е бил предложен тронът, и дали това не беше опит от негова страна да свали всяко подозрение от себе си и да заграби върховната власт при първата благоприятна възможност. Но след нападението над двореца Юстиниан го уведоми, че двамата с Помпей трябва да си тръгнат незабавно, ако не искат да бъдат екзекутирани като предатели. Веднага щом се смрачи, те се измъкнаха, макар и много неохотно, и успели да се доберат до домовете си незабелязани. За нещастие зелените узнали по някакъв начин, че Ипатий е вън от двореца. Те заобиколили дома му, разбили портата и го отнесли триумфално на Константиновия площад. Там, сред напиращата, ревяща тълпа, той бил провъзгласен по всички правила за император и бил увенчан, по липса на корона със златна огърлица, но всички останали символи на императорската власт били налице, тъй като някой успял да ги отмъкне от двореца. Ипатий наистина не желаел да приеме трона, а жена му Мария, благочестива християнка, закършила ръце и се завайкала, че й го отнемат, за да го пратят на сигурна смърт. Но зелените били непреклонни.