Робърт Грейвс - Велизарий

— Аз съм Велизарий, предводител на Източната армия. Отворете в името на негово свещено величество император Юстиниан!

Отговор обаче не последвал. И войниците, подобно на сенаторите, предпочитали да изчакат развитието на събитията. Портите бяха от масивен бронз и не беше лесно да се разбият, затова, след като повторил призива си, той се върна в двореца и предаде на Теодора, че на стражата не може да се разчита. Тя му заяви, че ще трябва да направи каквото може с малкото хора на свое разположение.

Велизарий реши да мине покрай църквата „Свети Стефан“, също опожарена сега, и да тръгне направо към императорската ложа. За тази цел трябваше да мине през развалините на сградата, в която живееха евнусите и която продължаваше да пуши. От време на време се срутваше по някоя стена или внезапно лумваше пламък. Конете се плашели от дима и не искали да вървят, затова Велизарий наредил на хората си да слязат от тях и да ги изпратят обратно. Войниците намокрили пелерините си, увили с тях лицата си и пробягали на групи по двама-трима до Синята колонада на хиподрома (тя е облицована с чист лазурит), която се изкачва до императорската ложа. Но вратата към ложата била залостена и охранявана. Опасно било да се опитат да пробият блокадата — това би означавало да си проправят път, сражавайки се на тъмно по тясната стълба, а в това време един отряд зелени можел да заобиколи и да ги нападне в тил. Велизарий дал заповед за връщане. Този път той повел хората, си към главния вход на хиподрома, разположен между кулите в северната част.

Не мога да кажа какво са правили зелените през цялото това време на хиподрома, но зная, че както демархът, така и демократът на тяхната партия произнесли самохвални речи, докато присъствуващите сини унило пазели мълчание. Вече станало ясно, че зелените са успели да провъзгласят за император свой човек, и демархът на сините се разкайвал горчиво, задето бил сключил примирие с тях. Изведнъж от тълпата се разнесъл вик и всички видели как Велизарий влиза в хиподрома с изтеглен меч в ръка начело на облечените си в броня войници. Той се обърнал и извикал към Ипатий, който седял в ложата горе:

— Пресветли Ипатий, ти си седнал на мястото на императора, което нямаш право да заемаш. Той заповядва да се върнеш незабавно в двореца и да се поставиш на негово разположение.

За всеобща изненада (само ръководните дейци на партията бяха наясно с какво нежелание бе станал император) Ипатий покорно се надигнал и тръгнал към вратата на ложата, но демархът на зелените, който седял до него, го върнал грубо на стола му. Цялата тълпа зелени започнали да отправят заплахи към хората на Велизарий. Той повел войниците си насреща им между скамейките. Те надали викове и се втурнали назад в безпорядък. Това бе само една банда столични безделници и оръжията им бяха предназначени за улични убийства, не за истински бой, а и не носеха брони, затова Велизарий със своите двеста тежковъоръжени катафракти можеше лесно да се справи с тази многохилядна сбирщина. В това време Мунд, който чакал отвън пред Портата на смъртта, чул как тълпата вътре реве от уплаха и разбрал, че хората на Велизарий са влезли в бой. Той нахлул със своите хуни, нападнал зелените, които се втурнали на арената през оградата, и започнал да ги избава масово. Някои от тях се опитали да намерят убежище на пиедесталите на статуите покрай централната ограда (статуите на император Теодосий с кърпичка в ръка, на трите грамадни, извити змии, донесени от Делфи, подпирали някога триножника на тамошната жрица, и на прочути водачи на колесници, в това число на предишния ми господар Дамокъл, издигната неотдавна по заповед на Теодора.), но твърде скоро били смъкнати долу и избити. Тогава сините, седнали както обикновено всички заедно, се намесили в боя. Предвождани от двама племенници на самия Юстиниан, те си проправили път към императорската ложа и след ожесточена борба убили зеления демарх заедно с неговите хора, взели под стража Ипатий и Помпей и ги предали на Руфин, помощника на Велизарий. Руфин ги повел към двореца по тясната стълба и през Синята колонада.

По това време зелените се окопитили от първоначалната си изненада и започнали да се бият отчаяно. Велизарий и Мунд се видели принудени да продължат да ги избиват систематично, докато тези облечени в коприна хапльовци с издути ръкави и дълга, напомадена коса не се втурнали отново в паническо бягство.

Чак сега Велизарий можел вече да изтегли мирно част от хората си при Северната порта и да изпрати други да охраняват останалите врати. Мунд също наредил на своите хуни да спрат боя. Никой обаче не бил в състояние да удържи сините, които щели да се задоволят само с пълното изтребление на зелените. Велизарий и Мунд не сметнали за разумно да се намесват; те стояли и наблюдавали мрачно братоубийственото клане, както някой би наблюдавал бой между великани и джуджета — не без известна симпатия може би към джуджетата, които са почти толкова чудовищни, колкото и великаните, а и не по-малко гротескни на вид.