Робърт Грейвс - Велизарий

Техни представители отишли в Сената и поискали от сенаторите да положат клетва за вярност към Ипатий. Сенаторите (както става винаги в подобни случаи) не искали да вземат страна. Двете партии имаха горе-долу равен брой привърженици сред тях — макар че повечето се обявяваха за сини, мнозина бяха скрити привърженици на зелените, съжаляваха за „доброто старо време на Анастасий“, както го наричаха, и презираха Юстиниан заради ниското му потекло. Те се скрили зад реторични фрази, без да заемат ясна позиция. В двореца също се бяха събрали известен брой сенатори — всички сини и всички много уплашени. Самият Юстиниан също трепереше от страх и питаше всеки срещнат — мъж, жена или евнух, патриций, плебей или роб — какво да прави сега. Набързо бе свикан постоянен съвет. Повечето от тези жалки страхливци гласували за незабавно бягство, като се позовали на това, че на дворцовата стража явно не може да се разчита и че зелените владеят вече града. Само Велизарий и Мунд призовали към решително противопоставяне на метежниците — Мунд беше командир на войските в Илирия и бе дошъл случайно в столицата два дни преди това да търси нови коне за своята конница.

Теодора влязла в заседателната зала, без да бъде повикана. Тя била толкова страшна в презрението и гнева си, че не само Юстиниан, но и всички присъствуващи щели да предпочетат сто пъти да умрат, вместо да се изпречат пред изпепеляващия й поглед. Императрицата казала:

— Това са само празни приказки! Като разумна жена, аз протестирам против тях и настоявам да се премине незабавно към енергични действия. Днес е вече шестият ден от началото на размириците, а всеки ден ме уверяват, че „нещата са изцяло в наши ръце“, че „бог има грижата за нас“, че „всичко възможно се прави“ и така нататък и така нататък. Но досега не е направено нищо — само приказки и приказки. Изпращаме навън епископи с глупави реликви! Размахваме евангелия пред една сбирщина нечестиви свине, които веднага ни обръщат в бягство, щом загрухтят и заквичат! Ти, изглежда, си почти решил вече да бягаш, Юстиниан Велики! Е добре тогава, тръгвай! Но без да губиш нито минутка, докато още имаш на разположение частен пристан, кораби, моряци и пари! И ако наистина тръгнеш, запомни: никога вече няма да можеш да се върнеш в този дворец — накрая ще бъдеш заловен и умъртвен по позорен и заслужен начин. Не ти е останало нито едно сигурно убежище. Не можеш да потърсиш спасение и в персийския двор, тъй като навремето, въпреки моите настойчиви протести, ти нанесе смъртна обида на Хосроу, който е сега цар, като отказа да го осиновиш. Но въпреки това тръгвай, казвам ти, тръгвай, опитай си късмета в Испания, Британия или Етиопия — върви, а моето презрение ще те последва! Що се отнася до мен, дано никога не бъда принудена да сваля тази порфира, нито да доживея до деня, в който моите поданици няма да се обърнат към мен с пълните ми и заслужени титли. Харесва ми старата поговорка: „Царската мантия е най-добрият саван“. Какво чакаш? Някое чудо небесно? Не, стягай си пояса и бягай, защото Небето те мрази! А аз оставам тук да дочакам ориста, която ми е отредило моето царско достойнство.

Тогава Мунд и Велизарий се поставиха под заповедите на Теодора, тъй като никой друг не изглеждаше готов да дава нареждания. Юстиниан бе сложил монашеско расо — уж от смирение, но по-скоро като прикритие, ако дворецът бъде нападнат отново. Той се молеше неистово в личния си параклис, скрил лице под грубата кафява качулка. В този критичен момент Теодора получи неочаквано послание от Ипатий:

„Най-благородна от жените, тъй като василевсът ме подозира и не иска да ми помогне, аз те умолявам да имаш доверие в моята непоколебима преданост и да изпратиш войници да ме спасят от положението, в което съм изпаднал.“

Теодора нареди на Велизарий да възглави дворцовата стража, да освободи Ипатий и да го върне обратно в двореца. Велизарий свика хората от личната си конница, които се намираха на територията на двореца, а Мунд събра своя отряд от херулски хуни. Двете групи наброяваха общо не повече от четиристотин души, понеже по-голямата част от хората на Велизарий бяха включени в имперската армия и се намираха далеч в Тракия под командата на Йоан Арменеца, където събираха принудително дължимите данъци. Велизарий поиска от Мунд да мине със своите хуни по обиколната алея, наречена Охлюва, до Портата на смъртта в югоизточния ъгъл на хиподрома, през която някога бяха извличани телата на убитите гладиатори. Там той трябваше да чака нова заповед. Велизарий от своя страна прекоси с хората си територията на двореца до края на Главната улица, където се намира Сенатът, и свърна наляво към портите на Бронзовия палат. Отвън нямало пост и портите били все още затворени, затова Велизарий почукал с дръжката на меча си и извикал: