Робърт Грейвс - Велизарий

Ромейската пехота се състоеше частично от новобранците от Южна Мала Азия, които Велизарий бе обучил на стрелба с лък, и отчасти от опитни копиехвъргачи. Първите били разбити на пух и прах без изобщо да направят опит да се възползуват от мечовете, които носели, а и не можели да плуват. Тъкмо те надавали най-гръмогласните войнствени призиви в Сура. А Велизарий събрал копиехвъргачите, наредил ги в полукръг с гръб към реката и заедно с оцелелите конници от своя личен ескадрон, но вече спешени, отблъсквал атаките на персите до падането на нощта. Те били само три хиляди срещу цялата персийска армия при това изтощени от пасхалния пост, но войните в първата редица, клекнали на едно коляно, образували непробиваема преграда със своите щитове, иззад които техните другари мятали късите си копия. Персийската конница се хвърляла в непрестанни атаки, но Велизарий накарал своите войници да удрят щитовете си един в друг и да крещят с цяло гърло, така че конете се дърпали назад и създавали пълна бъркотия в редиците на врата.

Когато се смрачило, персите се оттеглили в своя лагер и един товарен кораб от Калиник пренесъл на групи Велизарий и неговите хора до островите, където те прекарали нощта. На другия ден се появили още кораби в остатъците от ромейската армия били откарани в Калиник, а канете доплували сами дотам. Тук бил отпразнуван Великден, но без много веселие — по-невежите и глупави християни обяснявали поражението си с това, че господ умирал всяка година на разпети петък и оставал мъртъв на другия ден до своето възкресение в неделя, поради което сражението трябвало да бъде отложено с един ден, тъй като, бидейки мъртъв, той не можел да им помогне. Велизарий разказа това в едно писмо до господарката, без да скрива иронията си към тези новоизлюпени богослови.

Персите ограбили труповете както на ромеите, така и на своите убити, които не били по-малобройни. От нашите части най-големи загуби понесли масагетските хуни — от хиляда и двеста те останали само четиристотин, повечето от които ранени. Велизарий загубил половината от личната си конница, чиято численост възлизаше преди сражението на три хиляди души. Той изчакал пристигането на останалата част от пехотата и се завърнал заедно с тях в Дара. Общите му загуби били около шест хиляди убити.

Азарет се прибрал в Персия като победител, но преди да му окаже почести, Гобад му наредил „да си вземе обратно стрелите“. Съществува такъв персийски обичай: когато започва някакъв военен поход, всеки воин оставя по една стрела. След това тези стрели се връзват на снопи и се съхраняват запечатани в държавната хазна. Когато кампанията приключи, завърналите се войници „си взимат обратно стрелите“ и по броя на неприбраните стрели се изчисляват загубите. Седем хиляди стрели останали непотърсени и Гобад отстранил безславно Азарет от командния му пост. Царят на сарацините също бил упрекнат за неразумния съвет и ежегодната сума, която отдавна получавал, била спряна.

Велизарий писа до Юстиниан, като поднесе своите извинения за понесените загуби, а магистърът на официите се присъедини към него, обяснявайки какво точно бе станало и възхвалявайки мъжеството на Велизарий, така че Юстиниан запази доверието си в него. Но господарката предпочиташе тази безсмислена война да е вече свършила, което можеше да се уреди много лесно с плащането на няколко хиляди номизми и размяната на няколко учтиви фрази между властелините на двете враждуващи империи. Вероятно тя бе показала безпокойството си за Велизарий по-недвусмислено, отколкото е възнамерявала да го стори, понеже Теодора убеди Юстиниан да повика обратно Велизарий, тъй като един способен военачалник бил необходим в столицата, за да я защищава от нарастващите изстъпления на тълпите привърженици на сините и на зелените. Ситас бе назначен за негов заместник на границата.

И така, Велизарий се завърна заедно с личната си конница и на празника на св. Йоан Кръстител се венча за господарката в църквата „Свети Йоан“. Церемонията бе много тържествена и радостна — пред олтара Юстиниан сам влезе в ролята на баща на господарката, която нямаше нито един жив родственик. Теодора й подари голям имот в столицата, носещ значителен годишен доход: тя беше на мнение, че една жена, която е задължена на мъжа си за всяка похарчена от нея пара, си остава всъщност робиня. Господарката предупреди Велизарий, че занапред ще го придружава в неговите походи, както Антония Старата бе придружавала някога великия Германик в походите му по Рейн, за тяхна обща радост и за благополучието на Рим. Да остане мирно и кротко в Константинопол, без да знае какво става с него на някоя далечна граница, и да чува най-невероятни слухове за неговото поражение и смърт — такова мъчение не искала да претърпи отново.