Робърт Грейвс - Велизарий

Тогава Велизарий наредил на тръбачите да свикат всеобщ сбор и се обърнал към войската със следните думи:

— Войници на императора, съюзници! Побеснели ли сте, та пращате при мен началниците си с такова налудничаво искане? Не си ли давате сметка в какво благоприятно положение сме сега? Ето, персите нахлуха в нашите земи с намерението да разграбят не друго, а великия град Антиохия, а ние, с нашите бързи действия, ги принудихме да отстъпят и да се завърнат с празни ръце и опечалено сърце в Персия. Ненапразно е казано: „Не пришпорвай послушния кон“ — вие конниците знаете много добре това. В случая тази поговорка е съвсем уместна, особено ако се свърже с другата: „Не се навирай сам в устата на вълка“. Но стига светски мъдрости! Позволете ми да ви напомня, че в християнското си въодушевление вие пренебрегвате строгата заповед на Свещеното писание „Не убивай!“. Тези думи, бързам да добавя, се тълкуват като забрана единствено срещу безпричинното убийство, защото иначе не бихме имали право да служим като войници дори в защита на собственото си отечество. Но нека ви запитам, дали според вас битката, в която копнеете да се хвърлите, не е точно такова безпричинно убийство? Аз поне не виждам никаква основателна причина да я започваме. Най-пълната и най-честита победа е да объркаш плановете на врага, без сам да претърпиш материални или морални загуби. Ние завоювахме вече такава победа. Ако принудим персите да се бият, с това няма да ускорим оттеглянето им нито с един ден дори ако ги победим, а пък ако загубим… Тук искам да ви напомня, че провидението е по-милостиво към онези, които изпадат в опасни положения не по собствено желание, отколкото към тези, които сами си ги търсят. Ние не можем да си позволим да претърпим поражение, не забравяйте това! Една последна дума: знаете, че дори един плъх се бие свирепо, ако бъде притиснат до стената, а персите съвсем не са някакви презрени плъхове. Нещо повече, днес е велика събота и всички вие, с изключение на арабите, които се кланят на демони, и на масагетските хуни, които боготворят синьото небе, сте постили от вчера следобед и трябва да продължите поста си още двайсет и четири часа. Гладните воини не се бият с всички сили, особено пехотинците. Не ми се иска да ви напомням, че изминахте триста мили за двайсет дни — един чутовен, но изтощителен подвиг — и че няколко от по-бавните легиони са все още на път.

Но те отказали да го слушат и се разкрещели „страхливец“ и „предател“ — към тези викове се присъединили и някои от неговите стотници.

Тогава Велизарий сменил тона и им казал, че бил във възторг от тяхната увереност и смелост, че ако някой ангел-хранител ги подтиква да се бият, от негова страна би било неблагочестиво да ги спира и че те могат да се осланят на него да ги поведе към бляскава победа над техните заклети врагове.

Той побързал да напусне Сура и към пладне настигнал персите. Започнал да обстрелва упорито техния ариергард и е това принудил Азарет да се обърне и да приеме сражението. Реката оставала вляво от ромеите, а на отсрещния бряг, малко по-надолу по течението, се намирал ромейският търговски център Калиник. Между спадналите води на реката и високите наклонени брегове, които ограничават коритото й в сезона на дъждовете, имало неколкостотин лакти свободно пространство — тук именно се състояло сражението.

Битката била много кървава и започнала е обичайната размяна на стрели. Велизарий разположил пехотата си отляво, така че този му фланг бил защитен от реката, а Харит, царят на арабите, заел позиция вдясно, по издигащия се нагоре бряг. Самият Велизарий застанал в центъра със своята конница. На арабите, предвождани от цар Харит, Азарет противопоставил сарацините, които са от същата раса, като поел защитата на центъра и на десния фланг. На всяка ромейска стрела персите отговаряли е две, но тъй като ромейските лъкове били далеч по-жилави и по-силно опънати, а бронята на персите служи много повече за украса, отколкото за защита, при тази размяна на стрели паднали два пъти повече перси, отколкото ромеи.

Денят превалял, а все още никоя от страните нямала превес, когато Азарет изведнъж повел два ескадрона от най-добрите си конници нагоре по брега срещу Харит. Арабите се обърнали и побягнали — такава е обичайната тактика на тези воини на пустинята, когато бъдат нападнати, с което оголили центъра на: ромеите; Азарет, вместо да се впусне да преследва арабите, възвил към тила на ромейския център и го пробил. Няколко конни ескадрона, а именно масагетските хуни и бронираната лична конница на Велизарий останали на своите позиции и нанесли тежки загуби на противника, но останалите се втурнали към реката и доплували до една група пясъчни островчета недалеч от брега, където били защитени от преследване. Арабите не направили опит да обърнат хода на битката и вместо това препуснали с най-голяма скорост към своите шатри в пустинята.