Робърт Грейвс - Велизарий

Трябва да се отбележи още нещо: макар че Юстиниан се отнасяше направо отвратително към Велизарий, той нито веднъж не дръзна да му нареди нещо, което да е в очевидно несъгласие с божиите закони, защото знаеше, че Велизарий нямаше по никой начин да се подчини, тъй като поставяше заповедите на бога над всяка човешка заповед.

Нека добавя и това, че въпреки предполагаемите си връзки с Велзевул, Юстиниан беше крайно ревностен защитник на християнската вяра. Той се отдаваше на нощни бдения, постеше, строеше и даряваше богато манастири и църкви, осъждаше остро безбожието, укрепваше светската власт на епископите… и спазваше най-сериозно ироничния призив на Иисус да подложим и другата си буза на онзи, който ни е ударил плесница. Така той дари щедро хан Заверган, който опустоши цяла Тракия, издигна в ранг патриций убиеца Артабан; въздаде почести на такива доказани предатели като Херодиан и Йоан Епикурееца. След смъртта на Теодора василевсът повика от Александрия в столицата дори стигналия до просешка тояга Йоан Кападокиеца и отново го приласка. Да, към злосторниците императорът проявяваше необикновено великодушие. С честните хора обаче не знаеше как да постъпва — християнската доктрина учи много подробно как да се отнасяме към грешниците, потисниците, клеветниците и предателите, но не казва почти нищо за това как да възнаградим непринудената добродетелност. (По-душеспасително е да даваш, нежели да получаваш — да простиш, нежели да получиш прошка.) Така Юстиниан награди със смъртна присъда Ипатий заради честното му поведение по време на въстанието Ника, отнасяше се с подозрение и мнителност към благородния Герман, а към Велизарий изпитваше, направо сатанинска злоба. Това, което искам да кажа, е, че Велизарий съжаляваше Юстиниан заради желанието му да бъде християнин и неумението му да постигне тази своя цел.

Според Евангелието веднъж Иисус Христос разказал за загубената овца, намерена най-после от пастира, и изказал поуката, че на небесата има повече радост за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Без съмнение и тук Иисус е говорил с ирония, като под „праведници“ е разбирал всъщност подлите и самодоволни фарисеи. Но на стари години Юстиниан изтълкува по съвсем абсурден начин тази притча — той, изглежда, реши, че пастирът трябва да обижда и тормози единствената овца, останала — вярна на дълга си в стадото, вместо да се запилее нанякъде с деветдесет и деветте си покварени дружки, и извлече поуката, че небесата са възмутени, когато и друг, освен самия Син божи, проявява непоколебима честност и неподкупност. Този възглед не е нещо необичайно в средите на мнозина изтъкнати богослови, даващи си много добре сметка за своите собствени грешни помисли.

„При старите богове — казваше предишният ми господар Дамокъл не без известно преувеличение — добродетелта била винаги възнаграждавана, а безчестието — осъждано сурово. Кръстът на разбойниците бил без позлата и скъпоценни камъни и хората не се отдавали с наслада на самоунижение.“ Но нека всеки вярва онова, което му харесва. И ако читателят се окаже обикновен поклонник на добродетелта, а не някой самоцелно влюбен в споровете богослов лицемер или извратен аскет, този разказ няма да го подразни, а само ще го утвърди в неговите добродетели. Защото сияйният Велизарий притежаваше тъкмо такава преданост към добродетелността — и тя никога не го напусна. Онези от вас, за които евангелският разказ има историческа достоверност, може би ще кажат, че по време на съда пред Юстиниан Велизарий се е държал почти както Учителя пред Пилат Понтийски, управителя на Юдея, когато е бил обвинен в съвсем същото престъпление, а именно държавна измяна към империята, и че е понесъл не по-малко търпеливо страданията.

Толкова прочее за тия неща.

Абидос — град на Мраморно море

Аворас — река в Месопотамия

Аври — планини в Северна Африка край Картаген

Адрианопол — град във Византия, дн. Одрин

Аксум — град в Етиопия

Албански възвишения — в близост до Рим

Алфей — река в Елида, Пелопонес, на която е разположена Олимпия

Андалусия — област в Иберия (Испания)

Анкона — град, дорийска колония в Италия

Антиохия — град, най-значителният център на елинистическа Сирия

Аракс — река в Персармения