Робърт Грейвс - Велизарий

Велизарий почина по време на сън в тринайсетия ден на месец март, лето господне 565-то. Когато го обличаха за погребението, силно впечатление направи липсата на каквито и да било белези от многобройните кървави битки, водени от него из целия свят. Господарката Антонина прие спокойно смъртта му, както би пожелал и самият той, и каза:

— Така е, единствените си рани той получи от ръката на собствения си император.

Преди да изтече годината, на тринайсетия ден на месец ноември, умря от гангрена и Юстиниан. Къде е отишла душата на всеки един от тях — по този въпрос нека спорят християните. Казват обаче, че краят на Юстиниан бил отвратителен и зловещ — когато най-после душата му се отделила с вик на ужас от тялото, гласът на бащата на лъжата прокънтял из дворцовите покои в злокобна пародия на Свещеното писание: „Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение.“

Така желанието на Юстиниан да надживее смъртния си враг Велизарий се изпълни. Ала от четиримата толкова тясно свързани помежду си герои на това повествование — Юстиниан, Теодора, Велизарий и Антонина — най-дълговечна се оказа моята любима господарка. След смъртта на Велизарий тя заживя много уединено и тихо — скоро аз останах единственият човек, с когото разменяше по някоя дума. Накрая поиска от мен да я заведа в манастира, където дъщеря й Йоанина бе станала вече игуменка. Тук, малко след като се помири с Йоанина, тя си отиде от този свят. Всичките си пари, с изключение на една напълно достатъчна за моите нужди годишна рента, Антонина завеща на същия този манастир.

А аз надживях дори и Нарзес. Нека разкажа за неговия край, и свършвам. След смъртта на Юстиниан престолът бе наследен от Юстин — не братовият му внук Юстин, синът на Герман, а един по-възрастен братовчед, син на сестрата на Юстиниан Вигиланция. Тогава срещу Нарзес, който продължаваше да бъде префект на Италия, постъпи оплакване от една делегация италийци, пристигнали при Юстин в Константинопол. Нарзес бе управлявал добре и с твърда ръка, но страната беше толкова бедна, че събирането на данъците не можеше да не се почувствува като насилнически акт. Юстин се съгласи да отзове Нарзес и писа в Италия, че Нарзес трябва да бъде освободен от отговорния си пост поради напреднала възраст. Нарзес отстъпи властта и титлата на някой си Лонгин, напусна двореца в Равена и се оттегли в една вила близо до Неапол. Тук той получил обидно лично писмо от София, внучката на сестрата на Теодора — Анастасия, станала сега императрица. В него София отбелязвала е подчертана жестокост, че Нарзес бил сторил добре, като предоставил военното изкуство на мъжете, и го приканвала да се върне към предишното си занимание — предене на вълна заедно с момите в двореца. Причината за това злонамерено послание бе едно незабравено оскърбление от страна на някогашния шамбелан.

Когато Нарзес прочел писмото, той се провикнал:

— Такава нишка ще изпреда на нейна светлост, че цял живот няма да може да я разпреде!

И запреде нишката на интрига с врага отвъд северната граница. (Може и да не ми повярвате, но макар и деветдесет и четири годишен, Нарзес бе така деен умствено и физически, както са малко мъже на петдесет. На деветдесет и една годишна възраст той спечели голяма победа срещу разбунтувалия се патриций Видин и подкрепилите го франки и алемани.)

Юстин знаеше, че дивите лангобарди замислят да нахлуят в Италия, и държеше много славата за отблъскване на тяхното нападение да се падне на неговия приятел Лонгин, новия префект на Италия, но Нарзес бе твърдо решил да си отмъсти на императрица София и изпрати следното послание до лангобардския крал Албоин: „Императорът ме отстрани от върховното предводителство и с това предостави беззащитните плодородни поля на Италия на твоите неустрашими воини.“

Не след дълго това германско племе нахлу в Италия през прохода Бренер. Нарзес писа на Юстин, предлагайки да отблъсне Албоин, ако бъде върнат незабавно на командния си пост, обаче Юстин не му обърна внимание. Тогава лангобардите, на които Лонгин не бе достатъчно решителен да се противопостави, заграбиха цяла Италия на север от река Падус и продължават да я владеят до ден-днешен.

Нарзес умря от угризения на съвестта.

Какво бих могъл да кажа накрая за търпеливото покорство, с което Велизарий посрещаше жестокостта и капризите на своя повелител Юстиниан? Някои бяха на мнение, че това негово държане го поставяше много по-високо в морално отношение от обикновения човек, а според други то го принизяваше далеч под него, правейки го да изглежда като най-жалък страхливец. По този въпрос би могло да се спори безкрайно. За мен много по-важно от пустословните философски препирни е личното ми впечатление от възгледите на самия Велизарий. Защото той не одобряваше нито африканските донатисти, които отказваха да получат светото причастие от ръката на някой разпътен свещеник и държаха да го приемат единствено от пастир с неопетнена репутация, нито политическите донатисти, които се смятаха в правото си да критикуват по-висшестоящите и разваляха всичко със своето непокорство и невежество. В качеството си на домашен слуга аз съм убеден, че характерът на един човек се проявява най-неприкрито в неговото отношение към слугите: то отразява достойнството в неговото поведение към собствените му началници. Велизарий беше според мен най-благородният господар, който е имал някога някой слуга.