Робърт Грейвс - Велизарий

Апион дойде едно ранно утро в дома на Велизарий, придружен от двама придворни бързописци и от един отряд войници. Завариха го да играе на ръчна топка, след което се готвеше да се изкъпе в плувния басейн. И аз бях между играчите — пазех вратата. Велизарий поздрави любезно Апион и каза:

— Не си ли ти новоназначеният прокурор? Много рано ме посещаваш. Съгласен ли си да закусиш с нас, след като се изкъпя?

Апион отвърна с подчертана строгост:

— Работите на негово свещено величество не могат да чакат нито твоята и моята закуска, нито хладната баня. Облечи се незабавно, сияйни Велизарий! Имам заповед за твоето задържане по обвинение в държавна измяна. Войници, хванете тези слуги — те ще трябва да дадат показания.

Велизарий се обърна към мен:

— Евгений, запиши резултата от играта! Ще я довършим друг път. След това помоли твоята господарка, патрицианката Антонина, да слезе долу, когато това й бъде удобно.

Но те не ме оставиха да доведа господарката. Апион каза:

— Слугите на сияйната Антонина трябва също да бъдат задържани.

Велизарий се облече и покани Апион да влезе заедно с войниците в топлата стая, тъй като навън бе хладно. Там Апион прочете заповедта за задържане, която гласеше приблизително следното:

„До сияйния патриций Велизарий, началник на императорските конюшни, на дворцовата стража и на Източните войски, поздрав!

Велизарий, с настоящото ние, Юстиниан, твой император, те уведомяваме, че сме недоволни от теб, и настояваме да се подчиниш без съпротива на нашия служител, достопочтения прокурор Апион, когато дойде при теб с войниците си, за да те отведе под стража.

Многократно, в течение на дълги години, ти доказа, че си нелоялен и злонамерен поданик, загрижен повече за собствената си безопасност, богатство и слава, отколкото за свещените интереси на своя василевс, както се вижда от долуизброените факти.

Първо, през петата година от нашето царуване ти допусна половината от престолния ни град Константинопол да бъде разграбен и опожарен от разбунтувалата се тълпа, преди да предприемеш необходимите действия срещу нейните подстрекатели, предателите Ипатий и Помпей.

Второ, когато те изпратихме срещу вандалите в Африка, през шестата година от нашето царуване, ти замисляше и възнамеряваше да узурпираш нашата власт в този диоцез, но някои верни пълководци ни предупредиха за това и ние те отзовахме, преди да успееш да осъществиш злите си кроежи.

Трето, когато те изпратихме срещу готите в Италия, през осмата година от нашето царуване, ти умишлено пренебрегна писмените ни наставления и сключи мир с врага при условия, за които не те бяхме упълномощавали. Освен това ти влезе в тайна кореспонденция с готите и им предложи кандидатурата си за император на Запада, като отново възнамеряваше да узурпираш нашата власт, но ние отново ти попречихме. Ти се завърна в престолния ни град, като остави готите непобедени, с което ни създаде големи мъчнотии.

Четвърто, когато те изпратихме срещу персите, през тринайсетата година от нашето царуване, ти не пожела да се срещнеш с тях на бойното поле, като ги остави да се завърнат необезпокоявани и да разрушат нашия великолепен град Калиник.

Пето, през четиринайсетата година от нашето царуване, когато те изпратихме повторно срещу персите, ти пропусна да се възползуваш от отсъствието на царя, който в това време опустошаваше нашата територия в Колхида, не се прехвърли в Асирия, за да я разграбиш и да освободиш взетите в Антиохия пленници, макар че това съвсем не беше трудна задача, и не преряза пътя за отстъпление на царя от същата тази Колхида.

Шесто, през същата година ти изрече предателски думи срещу нашата многообична императрица Теодора, понастоящем блаженопочивша.

Седмо, през седемнайсетата година от нашето царуване, когато те изпратихме още веднъж срещу готите в Италия, ти не постигна никакъв съществен резултат, прахоса нашите средства и се завърна пет години по-късно, като остави готите да бъдат сразени най-после от вашия предан шамбелан Нарзес. От Италия ти ни писа думи, изпълнени с непокорство и заплахи, а след завръщането си взе участие в заговор срещу нашата особа, организиран от Артабан Арменеца.

Осмо, през трийсет и втората година от нашето царуване, след като бе занемарил нашите укрепления и поставените под твое разпореждане войски, с което поощри варварите да нахлуят в земите ни, ти си присвои произволно славата за отблъсването на хуните, падаща се на първо място на всемогъщия бог и след това на нас, също както по-рано се бе опитвал да си присвоиш славата на вашите завоевания срещу перси, вандали, маври, готи, франки и други народи, като се излагаше на показ пред столичната тълпа, чието благоволение се стараеше да спечелиш с щедрите си дарове.