Робърт Грейвс - Велизарий

Доброволците тогава влезли в показен уличен бой в най-добрите традиции на хиподрома — с павета, рапири и сопи. Сините нападали с бойния си вик: „Долу зелените!“, а зелените — със своя: „Долу сините!“, и персите били принудени да отстъпят пред енергичния им напор. Но цар Хосроу, заел позиция в една кула, видял, че това не е войска, а сган, и пратил срещу тях един ескадрон от своите „безсмъртни“. Опълчението се пръснало в безредие и започнало клане, в което загинали огромен брой хора и от двата пола. Антиохия била разграбена, а в катедралата Хосроу намерил съкровища от злато и сребро, достатъчни да покрият всички разходи за две такива войни. Като наказание за уличния бой, той наредил да бъде опожарен целият град е изключение на катедралата, тъй като по собствените му думи не се бил карал с патриарха. Дори и предградията били разрушени, и то по-безмилостно, отколкото от земетресението преди тринайсет години. Половин милион души останали без подслон и храна. Хосроу събрал сто хиляди от по-младите и по-енергичните и ги успокоил с думите:

— Ще ви отведа на сигурно място в моята страна и ще ви построя нов град на река Ефрат, която е много по-хубава от вашата Оронт. Ще имате и бани, и пазар, и обществена библиотека, и хиподром — всичко, каквото бихте могли да пожелаете!

След това отишъл в Селевкия, пристанището на Антиохия, и се изкъпал в морето, изпълнявайки един обет, даден на бога-слънце, а после се изкачил нагоре по Оронт до Апамея, където отново се обогатил с църковни съкровища. Тук хората го посрещнали с отворени порти, така че не опожарил града и дори позволил на жителите му да задържат своята най-голяма ценност — един лакът дърво, отрязано от основата на кръста господен. Времето и процесите на гниене бяха направили тази реликва фосфоресцираща, така че тя светеше на тъмно, което бе смятано за чудо. Свещениците я държаха в обсипано със скъпоценни камъни златно ковчеже. Хосроу взел все пак ковчежето.

В Апамея той наредил да се организира надбягване с колесници в негова чест. „Помнете добре — казал той, — зеленият цвят трябва да излезе победител, тъй като император Юстиниан и неговата императрица са покровителствували твърде дълго вече сините, както ме уверяват моите министри.“ В Персия колесниците се използуват само при военни и церемониални шествия, затова Хосроу не разбирал добре състезателния характер на това забавление. Четирите колесници били пуснати от „клетките“, водачите им се борели с викове и блъскане кой да води и първата синя скоро успяла да заеме вътрешната пътека — тя излетяла на петдесет крачки пред втората синя, а двете зелени изостанали далеч назад. Хосроу се разгневил силно и като видял в сините колесници емблемата на императора, извикал:

— Спрете надбягването! Спрете този цезар! Той най-нахално отне водачеството на моите две колесници!

Персийските войници се втурнали на арената и преградили пътя на колесниците с копията си. Сините водачи дръпнали юздите от страх да не се набодат на тях конете и зелените колесници спечелили надбягването. Това било най-нечестното състезание, виждано някога на хиподрома (а бих могъл да ви разкажа за някои доста нечестни). Публиката избухнала в шумни смехове, а Хосроу сияел целият, без да си дава сметка, че именно той е станал обект на присмех. „Спрете този цезар!“ стана моден призив на водачите на колесници в цял свят. Хосроу беше по природа раздразнителен и саркастичен. Обичаше например да се присмива на нещастието на хората от разрушените от него градове, като се правеше, че плаче, и казваше: „Уви, клети християни, не друго, а вашата неоправдана вярност към нашия глупав, алчен събрат от Константинопол ви докара до главата всички тези беди!“ Но иначе не беше лош човек.

От Апамея той тръгнал обратно, но не по пътя, по който бил дошъл, а през Едеса, Каре, Константина и Дара. Задоволил се само с пет хиляди номизми откуп от Едеса, макар че първоначално имал намерение да я нападне, тъй като придружаващите го магове го посъветвали да не предприема такъв опит. Предният му отряд сбъркал пътя за Едеса два пъти, а когато най-после го намерил, Хосроу изведнъж получил страшен зъбобол.

Жителите на Едеса не се изненадали, че са се отървали така леко. Те твърдят, че самият Иисус Христос бил пратил някога писмо до един техен съгражданин, който го бил поканил да остави неразумните галилейци и да дойде да поучава гражданите в Едеса като почетен гост. Иисус бил отговорил: „Не мога да дойда, защото друго вещае Писанието, но добрата сполука ще ви съпътствува, докато сте живи, и аз винаги ще закрилям града ви от персийски нападения.“ Този отговор не ми изглежда много правдоподобен при тогавашните обстоятелства, защото по времето на Иисус не е съществувала персийска заплаха. Така или иначе, жителите на Едеса са го изписали със златни букви на градската порта и само веднъж магията на тези думи се е оказала безсилна.