Робърт Грейвс - Велизарий

Когато до Юстиниан стигнала вестта за нахлуването на персите, той веднага изпратил племенника си Герман — същия, който бе помогнал за потушаването на бунта в Африка — да огледа укрепленията на Антиохия. Те бяха в доста добро състояние, но имаха едно слабо място — голяма скала, наречена Орокасия, извиваща се до самата стена в най-високата й точка. Също както мавзолеят на Адриан представляваше непрестанна заплаха за стените на Рим, докато не бе включен в тях като външно укрепление, така и тази скала създаваше грижи на защитниците. Герман решил, че тя трябва да бъде незабавно укрепена. Единствената възможност била да се изкопае широк и дълбок ров, който да отдели стената от скалата (последната стигаше само на петнайсет стъпки от равнището на бойниците), и да се издигне по-високо самата стена. Но гражданските власти на Антиохия отказали да направят каквото и да било. Те заявили, че нямало време да се завършат изкопните и строителните работи до идването на Хосроу и че ако той ги изненада по време на работа, това щяло да означава сами да издадат къде е единственото слабо място на укрепленията. Ако се окажело, че не могат да устоят на обсадата, щели да се опитат да се откупят; всъщност патриарх Ефрем писал тайно на Хосроу и предложил да събере някаква разумна сума, например сто хиляди номизми. Но Юстиниан разпратил междувременно писма до всички градски префекти, като им забранил да плащат откупи под страх от смъртно наказание. Патриархът се боял да се изправи пред Хосроу с празни ръце и избягал на север в Киликия, както предвидливо направили и други заможни граждани. В това време от Ливан пристигнали шест хиляди конници на помощ на местния гарнизон и техните предводители затворили портите, така че бягството станало невъзможно.

Предният отряд на цар Хосроу скоро бил съзрян от защитниците на Антиохия. Неговият пратеник дошъл до самата стена и изложил персийските искания, които отговаряли съвсем точно на предложението на патриарха. Само за сто хиляди номизми царят бил готов да пощади града и да продължи нататък със своята войска.

Жителите на Антиохия са много разпуснати и несериозни хора. Те не засвидетелствували никакво уважение към пратеника — замеряли го с нечистотии и забивали стрели около него. След като Велизарий, казвали те, успял само с пет хиляди обучени войници да отбранява в течение на цяла година един много по-голям град срещу сто и петдесет хилядна готска армия, защо те да не могат да задържат Антиохия с девет хиляди човека срещу петдесетте хиляди перси на Хосроу? Освен това Велизарий не е имал голяма полза от кротките римски граждани, докато в Антиохия сините и зелените са образували нещо като местно гражданско опълчение. Техните междупартийни схватки, водени по-открито и посмело, отколкото в Константинопол, им били вдъхнали борческо въодушевление. Накрая станало така, че десет хиляди доброволци се присъединили към редовната армия, като поне половината от тях носели брони и оръжие. За нещастие скалата Орокасия си останала незащитена. Според мен стигало е триста души да се изкатерят по нея и да заемат позиция на стръмното й било, за да бъдат в състояние да отблъснат всяко нападение оттам. Избрана била обаче друга тактика: дълги дървени платформи били издигнати с въжета между кулите на това място, така че защитниците да водят бой на две равнища — със стрели и метателни копия от разположените на по-голяма височина платформи и с мечове и дълги копия от бойниците.

На сутринта след отхвърлянето на неговите мирни условия цар Хосроу изпратил част от войската си по долината на Оронт със задача да щурмува стената на различни места, а той самият, начело на група отбрани воини, тръгвал нагоре по склона към Орокасия. Дървените платформи се оказали гибелни за Антиохия. Докато стрелците и копиехвъргачите върху тях полагали всички усилия да държат персите на разстояние, непрекъснато подсилвани от нови бойци, скачащи от съседните кули, изведнъж въжетата се скъсали и всички дъски заедно с войниците се стоварили със страшен грохот върху гъмжащата от хора стена. Имало стотици убити и тежко ранени; разнесли се сърцераздирателни писъци, на които персите отвърнали е тържествуващи викове.

Бойците от съседните кули не разбрали какво става и помислили, че се е срутила цялата стена и че персите нахлуват вътре. Те изоставили поста си и се втурнали надолу към града. Като стигнали при портата, която води към предградието Дафна, извикали, че са видели в далечината как Бузес идва начело на цяла армия да спаси града и че трябвало да побързат да се присъединят към него. Никой не повярвал на тази версия, но гражданите веднага се втурнали да бягат от Антиохия, докато все още имало възможност, тъй като единствено портата за Дафна не била нападната от персите. Накрая цялата конница се оттеглила от стената и препуснала в галоп към същата тази порта, като газела гражданите и се катерела по цяла планина от мъртви и умиращи. Скоро в Антиохия не останали никакви войски, с изключение на малко редовна пехота и градското опълчение. Доброволците, оцелели след събарянето на платформите, напуснали стената при Орокасия веднага след като разбрали, че фланговете им не са вече защитени от редовна войска. Те се строили в подножието на хълма, решени да бранят улиците. Персите се изкатерили по стената със стълби и влезли в града безпрепятствено.