Робърт Грейвс - Велизарий

Не след дълго силите на крал Тевдеберт стигнали укрепеното предмостие при река Падус недалеч от Павия, което се държеше от Урия, и готите ги приветствували най-сърдечно. Но щом първите колони на франките преминали необезпокоявани по моста, ужасно разочарование очаквало Урия. Франките нарушили строя и се втурнали след готските жени и деца. Уловените принесли в жертва като първа плячка от войната, хвърляйки ги с главата надолу в реката! Това бе древен обичай от предхристиянските им дни, но те му намерили и православно оправдание — като подобаващо наказание на тези ариански еретици, отричащи, че Иисус Христос е равен на своя всемогъщ Отец! Готите на Урия били така стъписани от тази страхотна гледка, че се втурнали да бягат като полудели към своя стан. Преследвани от свистящите брадви, те не се спрели да защищават лагера, а продължили да бягат в панически ужас към Равена. Десетки хиляди от тях минали през предните постове на Йоан Кървавия и стотици паднали, пронизани от стрели, докато бягали покрай неговия стан.

Тогава Йоан Кървавия събрал личната си охрана и препуснал към готския лагер, убеден, че Велизарий е пресякъл изненадващо Етрурия и че той именно е подгонил готите. Когато разбрал грешката си, пътят гъмжал от франки; той влязъл в ожесточен бой с тях и бил надвит. Йоан изоставил лагера заедно с цялата двугодишна плячка и отстъпил към Етрурия. Само с един удар крал Тевдеберт завладя цялата западна част на Лигурия.

Годината беше сушава, а и смутните времена бяха довели до спиране на земеделските работи в цяла Северна Италия. Малкото засято жито повехна, преди да изкласи, а запасите в житниците и хамбарите бяха отдавна иззети от войските на Витигес, от разбунтувалите се срещу него медиоланци или от херулите при тяхното нахлуване. Затова, когато привършиха провизиите, намерени в двата завзети стана, франките бяха принудени да ядат говеждо, сварено във водите на Падус, спаднали рязко тази година и заразени от многото трупове. Една армия, състояща се изцяло от пехота, има по-ограничени възможности за снабдяване от една конна армия, а и франките са големи гладници. Така те изпаднаха в крайно бедствено положение. През август бяха нападнати от дизентерия, която взе не по-малко от трийсет и пет хиляди жертви.

Велизарий писа на крал Тевдеберт, упреквайки го, че е постъпил вероломно със своя съюзник император Юстиниан; според него нападналият ги мор бил божие наказание за това и за жестокото избиване на готските жени и деца. Тевдеберт не възрази и потегли обратно, но Западна Лигурия бе превърната в пустош и около петдесет хиляди италийски селяни загинаха от глад това лято.

Тази година маврите в Африка също бяха победени от Соломон, така че лангобардите предпочетоха да не се намесват, освен ако персите не нанесяха обещания удар, принуждавайки Юстиниан да изтегли цялата си западна армия, за да спаси Сирия и Мала Азия от неприятелско нашествие. По това време в друг пограничен район на империята се появи още един неканен гост — могъщото племе на българските хуни, обединено за пръв път от трийсет години насам под водачеството на един силен хан. Те успяха лесно да преминат Дунава в неговото долно течение. Години наред Юстиниан постепенно бе намалявал гарнизоните на крепостите по северните си граници, за да подсили войските на запад, и то без да набере нито един допълнителен отряд или ескадрон. Той бе допуснал и самите крепости да изпаднат в окаяно състояние, тъй като смяташе, че строежът на нови църкви ще му донесе повече слава, отколкото изкърпването на стари укрепления. Налага се да прекъсна тук разказа си за голямото хунско нашествие, за да опиша райското кътче, което Юстиниан изгради с цената на огромни разходи за Теодора и себе си на азиатския бряг на Мраморно море, недалеч от столицата, на мястото на един древен храм на Хера. Този вълшебен летен дворец, заобиколен от дървета, лози и цветя, бе незабавно признат за най-красивата жилищна постройка в света, както „Света София“ беше най-красивата култова сграда. Целият беше в мрамор и скъпоценни метали, а баните и колонадите затъмняваха със своя разкош дори самия Коринт от времето преди земетресението. Поради непостоянните течения в пролива Юстиниан построи два дълги вълнолома, като спусна в дълбоката вода безброй сандъци с баластра и така се образува един сигурен частен пристан. Това голямо начинание заслужава да бъде споменато не само защото означаваше непосилни допълнителни разходи за хазната, но и като крайна югоизточна точка на хунското нашествие.