Робърт Грейвс - Велизарий

Врагът изчакваше търпеливо предполагаемото нападение и се въздържаше от стрелба, докато нашите хора не попаднеха в обхвата на лъковете му. Тръбите засвириха, нашите започнаха да викат и да стрелят, но стълбите бяха придвижени само на около триста крачки от резервоара. Готите се струпаха там да отблъснат атаката. Въпреки тази маневра исаврите не можеха да минат незабелязани, докато пълзяха нагоре по скалата и се промъкваха в резервоара. Готите разбраха, че са станали жертва на хитрост, и излязоха разгневени през съседната странична врата с явната цел да хванат петимата вредители. Велизарий веднага премина в контранастъпление и успя да ги задържи. Задачата му бе крайно тежка, понеже готите бяха по-многочислени, а и стръмният склон им даваше значително преимущество, но хората на Велизарий, ловки исаври и арменски планинци, обичаха този вид бой. Велизарий също бе слязъл от коня, облечен само с кожена дреха и въоръжен с две метателни копия и къса тежка сабя. Той непрестанно ги окуражаваше да продължават битката въпреки тежките загуби. Колкото по-дълго можеха петимата исаври да работят необезпокоявани в резервоара, толкова по-скоро щеше, по неговите сметки, да дойде краят на обсадата.

Готите отстъпиха към пладне. Велизарий се впусна да ги преследва, но един от стражите на съседната кула се прицели внимателно в него с копие. Той го метна и копието полетя право към целта. Велизарий не го видя, защото слънцето светеше в очите му от юг над самата стена. Животът му бе спасен от намиращия се редом с него копиеносец Унигат. Тъй като бе много по-нисък от господаря си, Унигат бе вече минал в сянката на стената и можа да види летящото копие. Той скочи напред и настрани и го прихвана. Дългото острие прониза китката му и сряза всички сухожилия на пръстите, така че ръката му остана завинаги саката. Той обаче каза: „За да спася господаря Велизарий, с радост бих подложил и гърдите си.“

Велизарий слезе лично в резервоара. Макар да удряха и блъскаха с всичка сила грамадните каменни блокове, исаврите не бяха успели да откъртят нито едно камъче. Древните са градили не за една година, не дори за цял живот, а завинаги. Блоковете бяха напасвани така добре един към друг, а междините изпълнени с такъв твърд хоросан, че резервоарът беше като издялан в самата скала. Имаше само един изход, който винаги бе отвращавал Велизарий: той замърси хубавата вода, хвърляйки в резервоара конска мърша, негасена вар и отровни билки. Готите, принудени вече да се хранят с треволяци, трябваше сега да разчитат на един-единствен кладенец зад стените на града и на дъждовна вода, събирана в каци от покривите. Годината обаче бе сушава и дъжд нямаше.

Фезуле бе сломен от глада през месец август и Велизарий показа пленените командири на гарнизона в Ауксимум с надеждата, че ще убеди и неговите защитници да се предадат. И най-после те наистина се предадоха, тъй като Велизарий им предложи великодушни условия. Обеща им да не ги заробва, ако се откажат от верността си към крал Витигес и се закълнат във вярност на император Юстиниан; трябваше също да отстъпят половината си имущество на нашите войници вместо плячка. Те и бездруго бяха сърдити на Витигес, задето ги бе изоставил на произвола на съдбата, макар че войските му все още бяха далеч по-многобройни от тези на Велизарий, чиито войнски добродетели им бяха съвсем по сърце. Всички изразиха желание да служат в личната конница и тъй като бяха отбрани мъже, Велизарий с готовност ги прие. Така и последната крепост южно от Равена отстъпи пред нашето оръжие.

Междувременно племенникът на крал Витигес, Урия, стануваше при Павия по горното течение на Падус — двамата Йоановци не му позволяваха да се притече на помощ на чичо си в Равена. Един юнски ден той получил добра вест: мисията при крал Тевдеберт се бе увенчала с успех и сто хиляди франки бяха преминали Алпите. Сега те му идваха на помощ през Лигурия. Тези франки са православни християни само по име и все още са запазили много от кръвожадните си древногермански обичаи. Имат и славата на най-вероломното племе в Европа. Те не са ездачи, за разлика от готите и вандалите, техни далечни родственици, ако не се брои това, че няколко конници с копия придружават всеки техен принц и че военният предводител на всяка област язди на кон в знак на отличие. Войската им е от пехотинци, много храбри и много недисциплинирани. Въоръжени са с широки мечове, щитове и всяващите ужас франциски. Това са двуостри брадви с къси дръжки, които при нападение хвърлят задружно по дадена команда. Ударът с такава, брадва е в състояние да пробие всеки обикновен щит и да убие воина зад него.