Робърт Грейвс - Велизарий

И така, българите прегазиха целия Балкански полуостров чак до Коринтския провлак на юг, превземайки по пътя си не по-малко от трийсет и две крепости, както и целия диоцез Тракия до самия Константинопол, където успяха да пробият Дългата стена на Анастасий и бяха задържани едва при вътрешната стена, построена от император Теодосий и защищавана сега самопожертвователно от Нарзес. Някои от тях пресякоха Хелеспонт от Сест до Абидос и нахлуха в Мала Азия, където едва бяха отблъснати от портите на новия Юстинианов рай. Двеста хиляди пленници, петстотин хиляди убити, несметни съкровища, разрушаването на петдесет процъфтяващи града — такава бе цената, която Юстиниан трябваше да заплати на българите заради погрешните си икономии по отношение на войските и укрепленията. Нашествениците се завърнаха в своите земи необезпокоявани.

Велизарий събираше всичките си сили, за да приключи с обсадата на Равена. Една малка военна част на императора му се притече на помощ от Далмация. Но Равена е най-труднопревзимаемият град в света поради своето географско положение. Великият Теодорих я бе обсаждал безуспешно в течение на три години — откъм сушата пътят му бе преграден от блатата, а откъм морето — от плитчините и укрепленията. Това, че накрая той все пак я превзе, представлява дипломатическа, а не военна победа. Много вероятно беше и на Велизарий да се наложи да чака три години. Крал Витигес разполагаше с големи запаси от жито, масло и вино в града, а по негово искане Урия му изпращаше допълнителни продоволствия от Мантуа по река Падус.

Но въпреки всичко това няколко седмици по-късно Витигес изпадна в крайно трудно положение по отношение на хранителните припаси. Първо, сушата бе така свила коритото на реката, че шлеповете с жито на Урия заседнаха в плитчините при устието на Падус и не можаха да продължат на юг по многобройните лагуни, които представляват водният път до Равена. Целият конвой бе заловен от Хилдигер, чиито постове в тази област бяха много дейни и бдителни. Вторият удар бе нанесен на Витигес в самата Равена от собствената му жена Матасунта. По време на една гръмотевична буря тя успя да подпали тайно двете най-големи житници в града. Пожарът бе отдаден на паднал гръм. Витигес стигна до заключението, че бог го е намразил и затова го наказва така жестоко.

Кралят на франките Тевдеберт проводи пратеници до Витигес в Равена. Доколкото продължаваше да счита франките за свои съюзници, Велизарий ги пусна да минат през неговите линии, но само при условие, че се съгласят да бъдат придружени и от наши пратеници, които да чуят какво ще кажат франките на Витигес и на свой ред да изложат гледната точка на империята. Теодосий бе избран за пратеник на Велизарий и се справи много добре с възложената му задача.

Франкските посланици предложили нападателен и отбранителен съюз с готите, хвалейки се, че могат да изпратят половин милион души през Алпите и да погребат „гърците“ под планина от брадви. Те казали, че в замяна на своята услуга ще се задоволят да приемат не повече от половината Италия.

Тогава Теодосий изтъкнал, че франките са много ненадеждни съюзници, които приемат облаги едновременно от двете страни, но това не им пречи да воюват и с двете, че пехотните им пълчища нямат никаква надежда за победа срещу една дисциплинирана конница и че да предложиш на един франк половин хляб, означава да загубиш целия самун заедно с ножа и подноса. Ако крал Витигес сключи мир с императора, той ще запази поне част от рухналите си надежди. Готските посланици, изпратени в Константинопол по време на примирието към края на обсадата на Рим, бяха поискали условия, които не отговаряха нито на справедливостта, нито на реалното военно положение. Сега за Витигес би било много по-разумно да се предостави изцяло на милостта на императора, чието великодушие към победения неприятел е било вече доказано в случая с крал Гелимер и с много други видни лица от по-нисък ранг.

Крал Витигес изслушал внимателно Теодосий, отпратил франките и изпроводил нови пратеници в Константинопол. Докато ги чакаше да се завърнат, алпийските гарнизони на готите се предадоха на Велизарий, а придвижващата се на юг от Мантуа войска на Урия бе толкова намаляла поради масови дезертьорства, че той не беше вече в състояние да помогне на чичо си и пое назад към Комум.

Ние отседнахме на стан при Равена. Зимата наближаваше. Не се водеха сражения, но бдителността на нашите стражи и постове не бе отслабена. Нито една торба жито не бе допусната да влезе в Равена и нито един кораб не успя да пробие блокадата. През този период господарката поднови предишната си близост с Теодосий, за да внесе известно разнообразие в монотонното си ежедневие. Той имаше хубав глас, а се оказа, че има и дарба да съчинява музика. Двамата често пееха дуети, при това доста добре, като си пригласяха на лира и лютня. В една от песните на Теодосий се разказваше защо италийците трябва да обичат гърците: тази освободителна война наистина им бе донесла много блага — кланета, изнасилвания, палежи, поробване, глад, чума, човекоядство. Стиховете бяха толкова изискани, че никой не можеше да ги изтълкува като нелоялни. През целия този период Теодосий и господарката проявяваха похвална сдържаност един към друг.