Робърт Грейвс - Велизарий

Така Велизарий си запази наистина върховното командуване, но над една действуваща войска, възлизаща на не повече от шест хиляди обучени бойци. Той обаче повика обратно гарнизоните, оставени в Сицилия и Южна Италия, замествайки ги с римски набори, а още преди това бе обучил криво-ляво и немалко италийски селяни, така че разполагаше общо с двайсет и пет хиляди човека. Пет хиляди начело с Юстин изпрати да обсадят Фезуле. Три хиляди начело с Йоан Кървавия, заедно с още три хиляди под командата на един друг Йоан, наречен Епикурееца, бяха пратени по долината на Падус със задачата да осуетят всеки опит от страна на Урия да се присъедини към Витигес в Равена. Самият Велизарий обсади с единайсет хиляди души Ауксимум, главния град на Пиценум.

Тук границите на моя разказ отново се разширяват. На запад те пресичат река Рона в Галия, на изток — Ефрат, на север — Дунава и на юг — африканските пустини. Крал Витигес бе все още в Равена. Гарнизонът в Ауксимум поискал сега подкрепления, но той отговорил с празни уверения, че бог бил на страната на готите. Не се осмеляваше да изведе войските си извън града, понеже нашите предни пехотни постове охраняваха пътя през мочурищата, скрити зад солидни защитни заграждения. Ариминий също бе в наши ръце и оттам спешно можеха да бъдат извикани чрез запалване на сигнални огньове конни подкрепления, ако готите на Витигес направеха опит да нападнат загражденията. Обратният път на Урия от Медиолан бе преграден от хората на Йоан Кървавия и Йоан Епикурееца, а бургундските му съюзници се бяха върнали у дома си. Витигес се чувствуваше като звяр в капан.

Тогава един стар търговец от голямата сирийска колония в Равена отишъл при него и му казал:

— Как император Юстиниан можа да отдели войска за покоряването на Африка и на толкова много твои владения? Без съмнение защото първо купи мир с персите и така стана възможно да изпрати Велизарий, военачалника на Източната армия, да действува тук на Запад. Ако само убедиш великия персийски цар да премине Ефрат с многобройна войска, Велизарий скоро ще бъде върнат на изток, за да се оправи с новата заплаха. Защото императорът не разполага с друг толкова способен пълководец и е принуден да го мести нагоре-надолу из владенията си като совалка по тъкачен стан. Кралю, изпроводи пратеници при великия цар и други — при Тевдеберт, краля на франките. Нека тези посланици предадат на всеки от двамата монарси, че другият е обещал да предприеме широко нападение по съответната граница на Ромейската империя.

— Но как би могъл някой готски пратеник да премине необезпокояван през цялата Източна империя? — запитал Витигес. — Хората на василевса непременно ще заловят моите посланици. А и никой от нас не говори персийски език.

Сириецът отвърнал:

— Прати свещеници. Те няма да събудят подозрение. Нека бъдат придружени от сирийци — те пътуват навсякъде, знаят всички езици и имат приятели във всяка страна.

Витигес одобрил неговата идея. Намерили се свещеници доброволци и водачи сирийци, а духовникът, заминаващ за Персия, приел временно епископски сан за по-голяма сигурност. Двете пратеничества отплували едновременно с два малки кораба, възползувайки се от прилива през първата безлунна нощ, и успели да се измъкнат, незабелязани от нашата флотилия. В Равена има приливи и отливи, едно обикновено явление по бреговете на океана, но ненаблюдавано на друго място в Средиземно море. (Неотдавна бе установено, че приливите и отливите се причиняват от луната.) Само през определени часове корабите могат да минават през плитчините на ръкава и да влизат в пристанището; тъкмо това обстоятелство осигурява надеждна защита на Равена срещу нападение по море.

Един месец по-късно, след като премислил отново всичко, Витигес проводил още две пратеничества с подобен състав — при маврите в Африка и при лангобардите, германско племе, пристигнало неотдавна на отвъдния бряг по горното течение на Дунава, за да им предложат и те да нападнат заедно с персите и франките. И четирите пратеничества стигнали до своите местоназначения. С изключение на лангобардите всички останали отговорили: „Добре, ще ударим, и то скоро.“

Лангобардите отвърнали предпазливо: „Няма да предприемем нищо, докато не разберем, че войските на другите страни са потеглили, тъй като в момента продължаваме да бъдем верни съюзници на императора.“

Никой от нас не можеше да подозира, че крал Витигес ще прояви достатъчно разбиране на световната политика, за да предизвика размирици по далечните граници на нашата империя, понеже никой гот досега не бе замислял нещо подобно. Но той се намираше натясно и бе готов да приеме съвет дори от сирийците, които обикновено презираше като вероломни ориенталски еретици.