Робърт Грейвс - Велизарий

— „Днес ние изпращаме нашия шамбелан, достопочтения Нарзес, в Пиценум с някои наши поделения. Той обаче ще може да се разпорежда с нашите войски в Италия само в рамките на изрично дадените му от сияйния Велизарий пълномощия, в чиито ръце е била досега и трябва да остане занапред върховната власт, упражнявана от наше име. Дълг на всички военачалници на служба в Западната империя е да се подчиняват безпрекословно на Велизарий за всеобщото благо на нашата държава.“

Грозното лице на Нарзес погрозня още повече по време на четенето. Когато Велизарий свърши, той грабна писмото от ръцете му и започна да го препрочита, надявайки се по някакъв начин да извърти смисъла му. Неговият остър ум бе закален от дълги години на дребни интриги, така че не му беше трудно да намери слабо място в подбора на думите.

— Ето! — извика победоносно той, сочейки последните думи. — Ние трябва наистина да ти се подчиняваме безпрекословно, но само за всеобщото благо на държавата на негово пресветло величество! Сияйни Велизарий, твоят военен план е крайно рискован и не допринася нищо за всеобщото благо. Аз във всеки случай не се чувствувам обвързан от този документ да ти се подчинявам. А ти, достопочтени Йоане?

— Аз също мисля — отговори Йоан Кървавия, — че изпращането на нови части в Медиолан и нападението на Ауксимум с намалени сили е крайно рисковано, особено като държим сметка за присъствието на Витигес в Равена.

Хилдигер възкликна възмутен:

— Докато оставаме господари на морето, крал Витигес не може да мръдне от Равена! Единственият път минава през мочурището и хиляда души са напълно достатъчни да го преградят. Аз подкрепям сияйния Велизарий.

Но в крайна сметка групата на Нарзес взе връх.

Тогава господарката Антонина се обърна гневно към Нарзес и му каза:

— Нейно величество пресветлата императрица Теодора ще нареди да бъдеш бичуван за днешната ти постъпка, когато се завърнеш в Константинопол, скопецо… ако изобщо имаш щастието да се върнеш здрав и читав!

Велизарий писа на императора, съобщавайки му сухо за Нарзесовите „лоялни задръжки“ по отношение на дадената от него оценка на военното положение. Той помоли за ново потвърждение на пълномощията си като върховен главнокомандуващ на войските в Италия. Господарката Антонина от своя страна писа на Теодора, като си послужи с не чак дотам дипломатичен език, за да окачестви непочтеното поведение на Нарзес. Отговор от Юстиниан все не идваше.

Междувременно Велизарий запази търпение и дори успя да убеди Нарзес да участвува в обсадата на Урбинум. Този град е изграден на стръмен склон и има само един подстъп откъм долината — на север, където за сметка на това стената е по-висока. Готският гарнизон, сигурен в устойчивостта на своите стени и в натъпканите си житници, отхвърли подканата да се предаде. Велизарий трябваше да превземе града чрез форсирано нападение или чрез военна хитрост. Външен водопровод нямаше, тъй като жителите се снабдяваха с вода от един непресъхващ извор в самия град. Оставаше му само да се опита да направи пробив в защитните стени. За тази цел нареди да се построи подвижна покрита галерия, като надзираваше работата лично. Галерията се състоеше от редица навеси на колела, всеки от които представляваше яка дървена рама, покрита с ракитов плет (с такъв плет овчарите ограждат своите кошари) и необработени кожи. Цялата тази конструкция трябваше да бъде придвижена към северната част на стената, където голям брой войници с кирки и лопати щяха да започнат да я подкопават, надеждно защитени от това прикритие. Обикновено галерията се прави осем стъпки висока, но Велизарий увеличи височината на опорите с още три стъпки, така че да има достатъчно място за втори покрив, което щеше да направи защитата по-сигурна. Покривът се прави силно наклонен, за да може попадналите върху него камъни да отскачат, без да причинят вреда, а кожите се поддържат непрекъснато влажни, за да не могат да бъдат подпалени. Велизарий включи в галерията половин дузина стенобитни машини.

Стените на Урбинум бяха много здрави, а почвата — много скалиста, затова нямаше ров. Нарзес и Йоан Кървавия бяха загубили вече търпение; Йоан се кълнеше, че крепостта е непревзимаема — нали той самият се бе опитал безуспешно да сломи съпротивата й на път за Ариминий, когато тя се защищаваше само от шепа хора! Така на десетия ден от обсадата те оттеглиха своите войски, без да кажат на Велизарий къде отиват. Нарзес се запъти към Ариминий, а Йоан Кървавия предприе серия набези по крайбрежието отвъд Равена с цел лично обогатяване, тъй като в цялата североизточна територия на Емилия и Венеция нямаше нито една крепост, в която готите биха могли да се оттеглят в безопасност заедно със своите съкровища.