— Разчитах тези две и петстотин да ми осигурят вземането на двайсетте хиляди. Ако оня скъперник не си бе казал, че ме изиграва, като с полицата покрива стария ми дълг, и през ум нямаше да му мине изобщо да ми заеме; защото сигурно вече е разбрал как съм закъсал.
И тъй Ирод уредил голямо пиршество за съплеменниците си, а сетне предпазливо се отправил към пристанището Антедон, до филистимския град Газа, където брегът започва да извива на запад към Египет. Там Киприя и децата го чакали, предрешени, на един малък търговски кораб, с който пристигнали от Антиохия и който щял да ги отведе в Италия, през Египет и Сицилия. Тъкмо се разменяли радостни поздрави между щастливо сбраното семейство, когато край кораба се появила лодка с един римски подофицер и трима войници, които носели заповед за арестуването на Агрипа. Местният военен управител издал тази заповед, предизвикана от неизплатен дълг от дванайсет хиляди златици към кралската хазна.
Ирод прочел заповедта и казал на Киприя:
— Приемам това като радостно знамение. Ковчежникът ми е намалил задължението от четирийсет хиляди само на дванайсет хиляди. Ще трябва да му дадем голямо угощение, като се върнем в Рим. Разбира се, и аз направих много за него, откакто съм в Близкия Изток, но двайсет и осем хиляди са щедра отплата.
Подофицерът се намесил:
— Прощавай, принце, но недей да мислиш за пиршества в Рим, докато не се оправиш с тукашния управител за този си дълг. Той има нареждане да не те пуска да отплуваш, преди да си го изплатил изцяло.
Ирод казал:
— Разбира се, ще го платя. Просто съм го забравил. Дреболия. Ти върви с лодката и кажи на негово благородие управителя, че съм изцяло на неговите услуги, но че любезното му напомняне за моя дълг към съкровищницата е пристигнало в неудобен час. Току-що се събирам с преданата ми съпруга, принцеса Киприя, с която бяхме разделени цели шест седмици. Ти женен ли си? Значи, ще разбереш как копнеем да останем насаме. Ако не ни вярваш, остави двамата си войници на кораба като стражи. Върни се пак с лодката след три-четири часа и ние ще те последваме. Ето ти тук доказателство за моята благодарност.
Дал на подофицера сто драхми; а пък оня, оставяйки на борда войниците, си тръгнал успокоен. Час-два подир това се здрачило, Ирод срязал въжетата на кораба и поел навътре. Престорил се, че уж тръгва на север, към Мала Азия, но скоро сменили посоката и извили на югозапад. Запътил се към Александрия, където решил да опита щастието си с евреите.
Двамата войници били хванати изневиделица и вързани, а устата им запушили моряците, с които играели на зарове; но Ирод ги освободил веднага щом се уверил, че не е преследван, и заявил, че ако се държат прилично, ще ги пусне в Александрия. Единственото му условие било, като пристигнат в Александрия, ден-два да се преструват, че са му военна охрана, обещал в замяна им плати обратния път до Антедон. Те склонили набързо, уплашени да не ги хвърлят през борда, ако се противят.
Забравих да кажа, че в Антиохия в помощ на Киприя и децата се притекъл Силас, самарянин на средна възраст, най-верният приятел на Ирод. Бил мрачен на вид, набит човек с огромна, четвъртито подстригана брада, служил на времето в местната конница като подофицер. Имал две военни отличия за заслуга в битки срещу партите. Ирод на няколко пъти предлагал да го направи римски гражданин, но Силас всякога отказвал тази чест под предлог, че ако стане римлянин, ще бъде принуден да се обръсне гладко по римската мода, а той никога нямало да го стори. Силас всякога давал на Ирод полезни съвети, които оня никога не следвал, и щом Ирод изпаднел в беда, той му повтарял:
— Какво ти казах? Трябваше да слушаш, каквото ти казвах.
Гордеел се много с прямите си думи и бил много нетактичен. Но Ирод търпял Силас, защото всякога можел да разчита на него. Силас му бил единственият другар по време на бягството в Идумея и ако не бил Силас, семейството му никога нямало да избяга от Тир в оня ден, когато Ирод обидил Антипа. В Антиохия пак Силас снабдил Ирод с чужди дрехи, за да се измъкне от кредиторите си, а освен туй се погрижил за Киприя и децата и им намерил кораб. Когато работите вървели зле, Силас се намирал в най-весело и добро настроение, защото знаел, че тогава Ирод ще се нуждае от услугите му и ще му даде възможност да каже:
— Аз съм изцяло на твоите услуги, Ирод Агрипа, драги ми приятелю, ако смея да те назова така. Но ако беше послушал съвета ми, това никога нямаше да ти се случи.
Читать дальше