Робърт Грейвс: Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Чичо Антипа, точно такава забележка съм очаквал да чуя от устата ти.

— Какво искаш да кажеш, уважаеми? — гневно креснал Антипа.

— Искам да кажа, че не си друго освен един провинциален дебелак — отвърнал Ирод — колкото невъзпитан, толкова и невеж по същността на законите, които управляват империята, и толкова невеж по същността на тези закони, колкото си стиснат за парите си.

— Ти трябва да си пиян, Агрипа, за да ми приказваш така — заекнал Антипа със зачервено лице.

— Не, не е от виното, което ти предлагаш, чичо Антипа. Достатъчно уважавам бъбреците си. Къде успяваш да докопаш подобна отвратителна помия? Голяма изобретателност трябва, за да я откриеш. Да не е измъкната от оня отдавна потънал кораб, който изваждаха в пристанището вчера? Или пък париш утайките от празни винени амфори с вряща камилска пикоч, а сетне наливаш сместа в тази твоя хубава златна купа?

След това естествено той и Киприя и децата трябвало да тичат към пристаните и да скочат в първия заминаващ кораб. Случило се той да ги отведе в Антиохия, столицата на Сирия, и там Ирод се представил на управителя на провинцията, по име Флак, който го приел любезно заради майка ми Антония. Защото сигурно ще се изненадате, като чуете, че майка ми, тази добродетелна жена, която не търпеше разточителство и безредие в собственото си домакинство, много се бе привързала към този хаймана. Тя изпитваше някакво странно възхищение от буйните му постъпки, а той често се отбиваше при нея за съвет и с израз на дълбоко разкаяние и описваше най-подробно съгрешенията си. Тя всякога се преструваше на възмутена от изповедите му, но очевидно извличаше голямо удоволствие от тях и много се ласкаеше от вниманието му към нея. Той никога не й искаше заеми или поне не го изразяваше гласно, но тя от време на време доброволно му заемаше твърде големи суми срещу обещание за добро държане. Някои от тях той връщаше. Това бяха всъщност мои пари, Ирод го знаеше и често след това идваше при мен и ми благодареше тъй, сякаш не тя, а аз му ги бях дал. Веднъж намекнах на мама, че е прекалено щедра към Ирод; но тя избухна гневно и ми заяви, че щом трябвало да се пилеят пари, предпочитала да се хвърлят за прилични неща от Ирод, отколкото да се проиграват от мене на зар в съмнителни бордеи с пропадналите ми другари. (Трябваше да укрия изпращането на голяма сума, нужна на брат ми Германик да усмири бунтовниците на Рейн; затова бях намислил, че уж съм ги загубил на комар.) Веднъж, спомням си, запитах Ирод дали понякога не се дразни от дългите тиради на мама за римските добродетели. А той рече:

— Аз дълбоко се възхищавам от майка ти, Клавдий, и ти не бива да забравяш, че все още по душа съм си един нецивилизован идумеец, та затова голяма чест за мен е да бъда напътствуван от римска матрона с най-благородна кръв и с най-неопетнено име. Освен туй тя говори най-чистия латински от всички в Рим. В една единствена от лекциите на майка ти научавам повече за правилното поставяне на подчинените изречения и за правилния подбор на прилагателните, отколкото ако посещавах цял курс от скъпи уроци при някой професионален граматик.

Управителят на Сирия, Флак, служил при баща ми и още оттогава изпитвал голямо възхищение към майка ми, която придружавала баща ми във всичките му военни походи. След смъртта на баща ми той предложил на мама да се оженят, но тя му отказала, обяснявайки, че макар да го обича като много скъп приятел и да продължава да го цени, длъжна била заради паметта на съпруга си да не се омъжва отново. Освен туй Флак бил доста по-млад от нея, а това щяло да стане повод за много и неприятни клюки. Двамата си разменяха сърдечни писма в продължение на дълги години, чак до смъртта на Флак, който почина четири години преди майка ми. Ирод знаеше за тази кореспонденция и спечелил благоразположението на Флак с чести похвали за благородния характер на майка ми, за нейната хубост и доброта. Самият Флак не беше кой знае колко съвършен: прочул се беше в Рим като човека, който, предизвикан от Тиберий на някакво пиршество, се надпреварвал с него да пие чаша подир чаша цял един ден и две нощи. От учтивост към своя император той оставил Тиберий на разсъмване на втория ден да изпразни последната чаша и да излезе победител; Тиберий бил видимо изтощен, докато Флак, според думите на свидетели, можел да продължи още поне един-два часа. Та затова Флак и Ирод много си допадали. За беда по-малкият брат на Ирод, Аристобул, се намирал също в Сирия, а двамата не се спогаждали; на времето Ирод бил заел от него пари, обещавайки да ги вложи от негово име в някакво търговско пътешествие до Индия, а сетне му съобщил, че корабите потънали. Но се оказало, че корабите не само не потънали, ами изобщо не били потегляли. Аристобул се оплакал на Флак за тази измама, а Флак заявил, че Аристобул се заблуждава в почтеността на брат си и че сам той не желае да взема страна в тази история, нито да отсъжда по въпроса. Тъй или инак, Аристобул не изпускал из очи Ирод, уверен, че оня има голяма нужда от пари, и подозирайки, че ще си ги набави с някаква шмекерия: тогава щял да го изнуди да му върне стария дълг.