Робърт Грейвс: Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Не, ти в същността си си добродетелен човек, надянал маската на измамник.

Това го вбесяваше. Месец-два преди смъртта на Калигула водихме някакъв подобен разговор. Накрая той заяви:

— А искаш ли аз да ти кажа нещо за тебе самия?

— Няма нужда — отвърнах, — аз съм официалният глупак и смешник на двореца.

— Тъй да е — каза той, — но има глупци, които се преструват на мъдри, и мъдреци, които се преструват на глупаци, а ти си първият случай, в който се срещам с глупак, който се преструва на глупак. И ще дойде ден, драги мой, в който ще осъзнаеш с какъв добродетелен евреин си имаш работа.

Когато Постум бе изпратен в изгнание, Ирод се привърза към Кастор, сина на чичо ми Тиберий, и двамата се прочуха като най-буйните младежи в града. Пиеха непрестанно и ако онова, което се разправяше за тях, бе вярно, прекарваха по-голяма част от нощите си в промъкване и прескачане през прозорци и в разправии с нощни пазачи, с ревниви съпрузи и разгневени отци на добродетелни семейства. Ирод наследи доста пари от дядо си, който почина, когато той беше шестгодишен, но щом ги получи, набързо им видя сметката. А после започна да заема. Заемаше отначало от благородните си приятели и от мене естествено, и то така нехайно, че сетне беше трудно да си ги поискаш. Като изчерпа кредита си в тази посока, започна да заема от богати конници, които се ласкаеха да му помагат заради близостта му с единствения син на императора; а когато и те започнаха да го притесняват за задълженията му, отнесе се до освобожденците на Тиберий, които водеха императорските сметки, и ги подкупваше да му дават заеми от държавната хазна. Имаше готова версия за предстоящото си забогатяване — уж му били обещали не знам кое си източно царство или пък щял да наследи не знам колко си стотици хиляди златици от някакъв си стар сенатор, който бил на смъртно легло. Но накрая, когато беше около трийсет и три годишен, започна да изгребва дъното на своята находчивост; а сетне, като умря Кастор (отровен от съпругата си, сестра ми Ливила, както научихме няколко години по-късно), принуди се да офейка от кредиторите си. Сигурно щеше да се обърне към самия Тиберий за помощ, но Тиберий бе направил публично изявление в смисъл, че не желаел да види пред очите си ни един от приятелите на покойния си син „от страх да не се разчопли мъката му“. А това означаваше всъщност, че ги подозираше в участие в заговора за собственото му убийство, организиран уж от Кастор, както го бе убедил Сеян, неговият пръв министър.

Ирод забяга в Идумея, дома на предците му, и се подслони в някаква разрушена пустинна крепост. Това беше, струва ми се, първото му посещение в Близкия Изток от детството му насам. По това време чичо му Антипа беше управител или тетрарх, както беше титлата, на Галилея с Гилеад. Защото владенията на Ирод Велики бяха разделени между тримата му синове: а именно между този Антипа, брат му Архелай, който стана цар на Юдея със Самария, и по-малкия му брат Филип, който стана тетрарх на Башан, страната, която лежи източно от Галилея, отвъд реката Йордан. Ирод принудил преданата си съпруга Киприя, която го бе последвала в пустинята, да се обърне от негово име към Антипа. Антипа му бе не само чичо, но и зет, тъй като се бе оженил за красивата му сестра Иродиада, бившата разведена съпруга на друг от неговите чичовци. Отначало Киприя не се съгласила, защото писмото трябвало да се адресира до Иродиада, която държала Антипа изцяло под чехъл, а тя наскоро се била скарала с Иродиада, по времето, когато Иродиада била на гости в Рим, и се заклела да не й проговори. Киприя заявила, че предпочита да остане в пустинята при техните диви, но гостоприемни роднини, отколкото да се унижава пред Иродиада. Ирод заплашил, че ще се самоубие, като скочи от бойниците на укреплението, и убедил Киприя, че говори съвсем сериозно, макар аз да съм уверен, че нямаше човек на света, по-малко склонен към самоубийство от Ирод. Тъй тя накрая написала писмото до Иродиада.

Иродиада останала много поласкана, че Киприя се признава за виновна при свадата, и увещала Антипа да покани Ирод и нея в Галилея. Назначили Ирод за магистрат (с малко годишно възнаграждение) на Тибериада, столицата, която Антипа бил вдигнал в чест на императора. Но скоро се скарал с Антипа, лениво, стиснато същество, който го карал непрестанно да му се чувствува длъжник за полученото.

— Как, племеннико, та ти дължиш насъщния си хляб на мене — заявил Антипа една вечер на някакво пиршество в Тир, на което бил поканил Ирод и Киприя да се поразвлекат — и ти се чудя, че си позволяваш да спориш с мене. — Ирод го оборвал по някакъв въпрос на римското право. Ирод отвърнал: