Робърт Грейвс - Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Вителий се яви като свидетел:

— Цезаре — каза той, — аз виждам нещата така. Този роб на Телегоний уби главния ми готвач, кротък, достоен човек, съвършен артист в своята област, както сам ще признаеш, понеже често си хвалил неговите сосове и сладкиши. Ще ми струва най-малко десет хиляди златици да го заместя, а дори и тогава, уверен съм, не ще намеря друг наполовина способен като него. Убиецът си е послужил с изрази във възхвала на ораторството и в порицание на готварството, които се цитират дословно в личните наръчници на Телегоний: установи се освен това, че в същите тези наръчници, в разделите, посветени на „Свободата“, се срещат многобройни жестоки пасажи, чиято цел е да оправдаят оня, който се е хванал за оръжието, когато не са му стигнали убедителни доводи и благоразумие.

Телегоний подложи Вителий на разпит и трябва да призная, че надмощието клонеше на негова страна, когато един случаен посетител на съда ни поднесе изненада. Беше Александър алабархът, който бил в Рим и влязъл в съда да се поразвлече. Той ми изпрати записка:

Личността, която се нарича Телегоний от Атина и Рим, е мой избягал роб на име Йоан, роден в Александрия в моя дом, от майка сирийка. Загубих го преди двайсет и пет години. Ще намериш буквата „А“, в кръгче, татуирана на лявото му бедро, което е дамгата на моето семейство.

Спрях разглеждането на делото, а Телегоний беше изведен от моите телохранители и разпознат наистина като собственост на алабарха. Представяте ли си, двадесет и пет години той е минавал за римски гражданин! Цялото му имущество трябваше да премине във владение на държавата, с изключение на онези десет хиляди златици, които бяха присъдени на Вителий, но аз позволих на алабарха да задържи половината. В замяна на това алабархът ми подари самия Телегоний, когото предадох на разположение на Нарцис: Нарцис го изпрати да изпълнява полезната, макар и скромна длъжност на съдебен писар.

Ето така управлявах. Разпрострях нашироко правото на римско гражданство, защото исках провинциите, чиито жители са верни, порядъчни и заможни, най-сетне да се изравнят по гражданско положение с Рим и другите части на Италия. Първият град от Северна Франция, за който осигурих римско гражданство, беше Отьон.

След това извърших преброяването на римските граждани. Общият брой на гражданите, включително жените и децата, сега възлезе на пет милиона деветстотин осемдесет и четири хиляди и седемдесет и двама в сравнение с цифрата четири милиона деветстотин тридесет и седем хиляди, получена при преброяването, извършено в годината на Августовата смърт, и с цифрата четири милиона двеста тридесет и три хиляди от преброяването в годината на бащината ми смърт. Надраскани накратко на листа, тези цифри не правят кой знае какво впечатление, но представете си ги изразени в живи хора. Ако всички римски граждани се наредят в редица и минат пред мене в бърз ход, ще трябват цели две години. А това бяха само истинските граждани. Ако преминеше цялото население на империята, над седемдесет милиона души — понеже сега и Британия, и Мавритания, и Палестина влизаха в числото, необходимо бе дванадесет пъти повече време, или двадесет и четири години, а в тези двадесет и четири години щеше да порасне едно цяло ново поколение, тъй че аз можех да си седя цял живот, потокът пред мен нямате да пресекне, а щеше да „лъкатуши и тече с нестихващ ромон“ — и всяко лице щеше да бъде различно от другите. Цифрите са същински кошмар. Представяте ли си. че първият празник на пастирите е бил празнуван от Ромул само с три хиляди души! Къде ще свърши всичко това? (48 г. от н. с.)

Онова, на което искам да наблегна в този отчет за императорската си дейност, е, че поне дотук бях действувал, доколкото можех, в полза на общото благо в най-широкия смисъл на думата. Не бях безогледен революционер, нито жесток тиран, нито пък фанатизиран реакционер: опитвах се да съчетая великодушието със здравия разум всякога, когато имах тази възможност, и никой не би могъл да ме обвини, че не съм сторил всичко по силите си.

Два документа, които илюстрират законодателната дейност на Клавдий, както и неговия писмен и ораторски стил

Изградени в резиденцията в Баи при консулството на Марк Юний Силан и Квит Сулпиций Камерни, на петнадесетия ден от месец март, по нареждане на Тиберий Клавдий Цезар Август Германик.