Робърт Грейвс - Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Нужно ли е в такъв случай да ви напомням за диктаторството, което нашите предци са сметнали за по-силна форма на управление дори и от консулската власт по време на войни или политически смутове! Или за избирането на народни трибуни, които да защищават правата на населението срещу чуждо посегателство? За Колегията на десетте, която за известно време е иззела управлението на консулите? Или за разделението на консулската власт между няколко души? Или за назначаването на военни командири на консулски места — това се е случило седем или осем пъти. Или как на членове от простолюдието не само са се давали най-висши магистратски длъжности, но те са се въвеждали и в жреческото съсловие? Но тук аз няма да изреждам борбите на нашите предци, нито ще напомням какъв е бил изходът от тях; не бих искал да сметнете, че нескромно се старая да превърна този исторически преглед в предлог, за да се похваля с настоящото разширение на римската империя отвъд северните морета…

Моят чичо, император Тиберий, беше оня, който повели всички по-големи колонии и провинциални градове в Италия да имат представители в този Сенат: и наистина бяха избрани представители с необходимите качества на характера и с нужния имуществен ценз. „Да, ще ми възразите, но съществува голяма разлика между един италийски сенатор и един сенатор от другите народи.“ Когато започна, в качеството си на цензор, да ви обяснявам тази страна на моите действия, а именно разпростиране правото на пълно римско гражданство над провинциите, ще ви изложа какво е отношението ми по въпроса. Но нека ви кажа с две думи, че според мен не бива да се запрещава на провинциалите само защото били провинциали, да заемат места в този Сенат, ако с това ще допринесат полза. Видната и процъфтяваща колония Виенна, във Франция, от дълго време вече ни изпраща свои сенатори, нали така? Уважаемият Лупий Вестин идва от Виенна: той е един от най-изтъкнатите членове на благородното съсловие на конниците и аз съм му възложил да ми помага в административната работа. (Впрочем бих желал да ви помоля за едно благоволение относно децата на Вестин: искам да им бъдат дадени най-високите почести на жречеството — уверен съм, че след време те сами ще си заслужат отличия, които да се прибавят към ония, дарени им заради техния баща.) Има обаче един французин, чието име не ще спомена в тази реч, защото той се оказа долен крадец и аз го ненавиждам. Той беше борецът-чудо на една школа за борци и отнесе консулската титла в своята колония, преди още родното му място да бе удостоено с римско гражданство. Същото лошо мнение имам и за брат му — жалък и недостоен измамник, който не би ви свършил никаква работа като сенатор.

Но сега вече е крайно време, Тиберий Клавдий Германик, да разкриеш пред този Сенат темата на своята реч: ти вече стигна до границите на Южна Франция…

…Този Сенат вече не ще се срамува от благородните мъже, застанали сега пред мен, ако бъдат въздигнати в ранга на сенатори, както не се срамува уважаемият Периек, когато среща френското име Алоброгик сред погребалните маски на своите предци. Ако сте съгласни, че всичко е така, какво повече искате от мен? Нужно ли е да ви доказвам с помощта на картата, като сложа пръста си на самото място, че сред вас вече има сенатори, дошли Отвъд границите на Южна Франция, че не е станало нищо позорно, когато в нашето съсловие са въведени хора, родени в Лион 2 2 Шеговито подмятане за него самия. — Б.авт. ? О, сенатори, уверявам ви, с най-голяма плахост си позволявам да пристъпя отвъд познатите ми граници на Южна Франция. Но, тъй или инак, сега трябва да бъде защитена каузата на останалата част на тази голяма страна. Прави сте, че французите се сражаваха срещу Юлий Цезар (сега обожествен) в продължение на десет години, но в замяна на това искам от вас да се съгласите, че цял век оттогава насам те са ни предано верни, останаха верни и в смутни времена, по-верни, отколкото сме очаквали да бъдат. Когато баща ми Друз бе зает с покоряването на Германия, цялата френска земя остана мирна в тила му; и то в часове, когато е бил принуден да изоставя недовършено преброяването на собствениците на земи — непознато и тревожно преживяване за французите. Да, та дори и днес, както зная от личен опит, това преброяване е трудна задача, макар сега да не означава друго освен публично оглеждане на материалните ни запаси…

В едно августовско утро, в годината на преброяването, Месалина се вмъкна рано в стаята ми и ме събуди. Всякога ми е било трудно да дойда на себе си, когато се събуждам особено ако не съм спал добре между полунощ и разсъмване, както често ми се случва. Тя се надвеси над мене, целуна ме, погали ме по косата и ми каза с много разтревожен глас, че ми носела ужасни вести. Запитах сънливо и малко раздразнено за какво се отнася. (48 г. от н.е.)