Робърт Грейвс - Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Всички разискваха учено въпроса, но май че никой не се вълнуваше особено много от него; във всеки случай никой не се вълнуваше като мене. Когато най-сетне се стигна до гласуване, резултатът беше пълно мнозинство в полза на новите букви; но по-скоро от любезност към мене, струва ми се, отколкото от истинско вникване в същността на предложението. И тъй Сенатът гласува за незабавното им въвеждане и днес буквите се използуват във всички официални документи и във всички видове литература, като започнем от стиховете, научните трактати и правните коментари и стигнем до обяви за разпродажби, писма за изплащане на дългове, любовни послания и ония, надраскани с тебешир, нецензурности по стените на сградите.

А сега ще изброя накратко някои мои обществени дела, реформи, закони и декрети, които датират от времето след буквената реформа; по този начин, така да се каже, ще разчистя масата, за да напиша за мъчителните последни години от моя живот. Защото стигам до повратния момент в моя разказ, „разкритието“, както го наричат трагиците, след което, макар да продължавах да изпълнявам задълженията си на император, вършех го в съвсем друго вътрешно разположение.

Завърших строежа на акведуктите. Построих освен това стотици мили нови пътища и поправих повредените. Забраних на лихварите да заемат пари на нуждаещи се младежи в изчакване на бащината им смърт: това бе отвратителна търговия — лихвата всякога бе изнудваческа и се случваше тъй, че най-често бащата умираше набързо. Тази мярка бе да се предпазят почтените бащи от разпътните им синове, но аз се погрижих и за почтените синове с разпътни бащи: изключих законното наследство на сина от секвестирането на бащиния имот вследствие дългове или углавни престъпления. Създадох закон в полза на жените, освобождавайки ги от противното опекунство на бащините им роднини и забранявайки зестрите да се залагат като гаранция за дълговете на съпруга.

По идея на Палас внесох предложение в Сената, което се утвърди като закон, в смисъл че всяка свободно родена жена, която се омъжи за роб без знанието и съгласието на неговия господар, става робиня; ала ако го е сторила с негово знание и съгласие, тя остава свободна, а само децата от този брак са роби. След като направих това предложение, случи се нещо много забавно. Един сенатор, който бе консул, преди години бе засегнал с нещо Палас и очакваше, че ще има затруднения, когато поеме длъжността си, ако не успее да си възвърне благоразположението на Палас; не казвам, че е бил прав, очаквайки Палас да прояви ненавист, защото Палас е много по-малко подвластен на този недостатък от мен самия, но, тъй или инак, съвестта му била гузна. Затова предложи Палас да се удостои с магистратура от първи ранг и със сумата сто и петдесет хиляди златици, понеже е заслужил към родината за предлагането на този закон, както и за това, че е убедил Сената да го гласува. Сципион, вдовецът на Попея, скочи и заговори с ирония, напомняща присмеха на Гал и Хатерий по времето на чичо ми Тиберий:

— Поддържам предложението. И предлагам на този изключителен мъж да се отправи публична благодарност. Защото един сред нас, любител-изследовател на родословията, откри неотдавна, че нашият Палас произлиза по права линия от царя на Аркадия, Палас, потомък на оня учен цар Евандър, споменат неотдавна от благородния ни император, дал името си на Палатинския хълм, Обществена благодарност, повтарям, да му се изкаже не само за заслугата, че е съчинил този закон, но и за великодушната скромност, с която е прикривал досега своето царско потекло и се е поставил на услугите на Сената като обикновен смъртен, та дори отбягва да се прослави като освобожденеца-секретар на нашия император.

Никой не се осмели да противоречи на това предложение, затова аз се направих, че не разбирам иронията, престорих се, че приемам думите за най-искрени и не наложих своето вето. Непочтено щеше да е спрямо Палас, ако го бях сторил. Но веднага щом свърши заседанието, повиках го и му казах за предложението. Той се изчерви, не знаейки дали да се разгневи от обидата, или да се зарадва на признанието за важната роля, която играе в обществените дела. Запита ме как да отговори, а пък аз му казах:

— Трябват ли ти парите?

— Не, Цезаре. Аз съм много богат.

— Колко си богат? Хайде, кажи да чуя колко струваш. Признай ми истината, няма да се ядосам.

— Около три милиона, когато ги пресмятах последния път.

— Какво! Сребърници?

— Не, златици.