По отношение на семейството му получих интересна информация. Макс Бьом среща Ирен на 28 годишна възраст, през 1962 г., и веднага се жени за нея. След няколко месеца се ражда синът им Филип. Инженерът е дълбоко привързан към семейството си, което го следва навсякъде. През седемдесетте години обаче Ирен започва често да се връща в Швейцария и все по-малко да стои в Африка, като редовно пише на мъжа си и на сина си. През 1976 г. окончателно се прибира в Монтрьо и на другата година умира от рак. Макс изчезва горе-долу по същото време. Оттук нататък се губят и следите на сина му Филип, тогава на петнайсет години. Дали и той е починал? Или живее в чужбина? Неизвестно.
Относно богатството на Бьом не открих нищо ново. Анализът на личните му сметки и на сметката на асоциацията показва, че Бьом е притежавал близо осемстотин хиляди швейцарски франка. Не открих и следа от кодирана сметка, каквато съществува, сигурен съм. Кога и как е натрупал толкова пари? По време на работата си в чужбина сигурно се е занимавал с незаконен трафик на злато, диаманти, слонова кост… Не са му липсвали възможности. Предполагам, че е бил в комбина с Бокаса. Чакам да ми изпратят материалите от двата процеса срещу диктатора. Може би името на Макс Бьом ще изскочи отнякъде.
Засега голямата загадка си остава трансплантацията. Д-р Катрин Варел поразпита из швейцарските болници, но не откри нищо. Няма следи и във Франция, и изобщо в Европа. Да е правена в Африка? Не е толкова абсурдно, колкото изглежда — за пръв път е било присадено сърце на човек през 1967 г. от Кристиан Барнард в Южноафриканската република. През 68-а Барнард извършва втора трансплантация. Бьом пристига в Южна Африка през 69-а. Дали не е бил опериран от Барнард? Проверих — името на швейцареца не фигурира в архивите на болницата „Гроте Шур“.
Друго странно нещо: Макс Бьом е бил здрав като бик. Отново прерових къщата му с надеждата да намеря рецепта, резултати от изследвания, медицински картон. Нищо. Проверих и банковите му сметки, както и телефонните му сметки. Никакъв чек, никакво обаждане на кардиолог или на клиника. А човекът с присадено сърце не е обикновен пациент. Той трябва редовно да се консултира с лекаря си, да му правят електрокардиограми, биопсии, многобройни изследвания. Дали не е ходил в чужбина да се преглежда? Бьом е пътувал много из Европа — Франция, Белгия, но все във връзка с щъркелите.
Дотук съм стигнал. Както виждате, животът на Макс Бьом е пълен с мистерии. Повярвайте ми, Луи — случаят Бьом съществува, макар че тук, в Монтрьо, е закрит. Вестниците оплакват „човека с щъркелите“. Каква ирония! Погребаха го в градското гробище. Присъстваха всички официални лица, всички „управници“.
Последна новина: Бьом е завещал цялото си богатство на една много известна в Швейцария хуманитарна организация — „Единен свят“. Може би и тази писта трябва да се проследи. Продължавам разследването.
Очаквам новини от вас.
Ерве Дюмаз
Инспекторът продължаваше да ме изумява. За няколко дни бе натрупал солидно количество информация. Отговорих му по факса, без да споменавам за документите на Бьом. Изпитвах известни угризения, но някаква интуиция ми подсказваше да не приемам на вяра толкова очебиен садизъм.
Беше два часът сутринта. Загасих лампата, но дълго не успях да заспя. Каква бе истината за Макс Бьом? И каква роля играеха в цялата история щъркелите, от които толкова хора се интересуваха? Повече от всякога бях решен да ги следвам. Докато разнищя загадката им.
На 25 август първите маркирани щъркели пристигнаха в Братислава. В края на следобеда прегледах данните от спътника, според които две маркирани птици бяха на петнайсет километра от Саровар. Жоро познаваше мястото — долина, където според него никога не бе кацал щъркел. Отидохме там към деветнайсет часа. Нямаше и помен от птици. Жоро не можа да сдържи усмивката си. Смяташе, че е спечелил състезанието с моя компютър.
Изведнъж обаче прошепна:
— Ето ги.
Вдигнах поглед. В пурпурното небе кръжеше голямо ято. След малко стотина щъркела бавно накацаха из блатистата местност. Бяха прекрасни. Най-после схващах колко грандиозно е пътуването им, което щеше да ги отведе в Африка. Сред тях имаше и две маркирани птици. Радостна тръпка премина по гърба ми. Спътниковата система функционираше превъзходно.
На 27 август получих нов факс от Ерве Дюмаз. Нямаше напредък. Опитваше се да издири двама французи, работили с Бьом в Централноафриканската република. Продължаваше да е убеден, че там Бьом се е отдавал на нелегален трафик. Накрая споменаваше някакъв инженер-агроном от Поатие, пребивавал в африканската страна от 1973 до 1977 година. Смяташе да прескочи до Франция и да говори с него.
Читать дальше