Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

На 28 август дойде време да продължа пътуването си. Щъркелите бяха напуснали Братислава и най-бързите вече наближаваха България. Резервирах по телефона стая в хотел „Шератон“ в София, после се обадих на софийската си връзка — някой си Марсел Минаус, фигуриращ в списъка на Бьом. Минаус не беше орнитолог, а лингвист, който щеше да ме свърже с българския специалист по щъркелите Райко Николов. Определих си среща с французина във фоайето на „Шератон“ за десет часа вечерта на другия ден. Изпратих по факса на Дюмаз новите си координати, после си стегнах багажа.

В София пристигнах на другия ден вечерта. Валеше проливен дъжд. Покрай зле павираните улици се редяха овехтели тухлени сгради. Надписите бяха на кирилица и докато вадех купената в Париж карта, попаднах на площад Ленин. Огледах се. Могъщи строги сгради с малки прозорци. Вдясно — едва очертаваща се в тъмнината църква. Вляво — хотел „Шератон-Балкан“, възправен като преден пост на победоносния капитализъм. Тук отсядаха американските, европейските или японските бизнесмени.

Във фоайето под огромните полилеи ме очакваше Марсел Минаус. Веднага го познах. Беше ми казал: „Нося брада и имам остър череп.“ Всъщност беше далеч по-забележителен. Много висок, масивен като мечок, леко прегърбен — истинска планина. Плюс глава на православен патриарх с дълга брада, кралски нос и поетични зелени очи. Черепът му наистина бе заострен и съвършено плешив.

— Как пътувахте?

— Горе-долу. От границата насам все вали. Опитах се да поддържам добра средна скорост, но с тези планински пътища и разбити шосета…

— Знаете ли, аз пътувам само с автобус.

Оставих багажа си на рецепцията и отидохме в главния ресторант на хотела. Марсел бе вечерял, но охотно седна на масата с мен.

Французин по произход, четирийсетгодишният Марсел Минаус бе нещо като интелектуалец-номад, лингвист, полиглот, който владееше добре полски, български, унгарски, чешки, сръбски, хърватски, македонски, албански, гръцки… и разбира се, ромски. Ромският бе специалността му. Имаше издадени няколко книги на тази тема и бе съставил учебник за ромските деца.

Към единайсет и половина приключихме с вечерята и се разбрахме да се видим в седем часа на другата сутрин във фоайето, да наемем кола и да отидем до Сливен, за да се срещнем с орнитолога Райко Николов. Качих се в стаята си, където намерих факс от Дюмаз.

От: Ерве Дюмаз

До: Луи Антиош Хотел „Шератон-Балкан“, София

Монтрьо, 29 август 1997, 22 часа

Драги Луи,

Прекарах тежък ден във Франция, но пътуването си струваше. Най-после се видях с човека, когото търсех. Мишел Гийар, инженер-агроном, 56-годишен. Прекарал цели четири години в Централна Африка. Четири години влажни гори, кафеени плантации и… Макс Бьом! Хванах Гийар в Поатие, току-що се бе завърнал от почивка със семейството си. Благодарение на него успях да възстановя в подробности африканския период на Бьом. Ето фактите.

Август 1972. Бьом пристига с жена си и сина си в Банги, столицата на Централноафриканската република. Изглежда, не е впечатлен от политическата обстановка в страната, управлявана от Бокаса, вече обявил се за „доживотен Президент“. Виждал ги е всякакви — идва от диамантените мини в Южна Африка, където хората работят голи и на излизане от рудника минават през рентген, за да не би да са глътнали някой диамант. Макс Бьом започва работа. Най-напред ръководи строителството на голяма сграда, наречена „Пасифик 2“, от която Бокаса се интересува лично. Доволен от работата му, диктаторът му предлага и други мисии. Бьом приема.

1973. Оглавява охраната на кафеените плантации, чиято задача е да предотвратява кражбата на зърна от местните селяни. Точно тогава Гийар, който работи по аграрен проект в областта, се запознава с него. Помни го като груб човек с военни маниери, но иначе почтен и искрен. През същата година Бьом играе ролята на говорител на Бокаса пред Южноафриканската република и урежда заем за строителството на двеста вили. След това Бокаса му предлага друга работа, свързана с диамантените залежи. Диктаторът е вманиачен на тема диаманти. (Сигурно сте чували за прословутия „буркан с конфитюр“, където поставял камъните, за фантастичния диамант „Катрин Бокаса“ с инкрустирана императорска корона, за скандала с „подаръците“, предложени на френския президент Валери Жискар д’Естен…). Възлага на Бьом да надзирава минните работи на север, в полупустинната савана, и на юг, в сърцето на джунглата. Разчита на него да рационализира дейността и да предотвратява кражбите, вършени от иманяри.