Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

— Доктор Шернсе?

Човекът се обърна към него. Ниманс се приближи. Първото нещо, което ясно забеляза, бяха ръцете на лекаря, загорели и блестящи под течащата вода. Стари ръце с кафяви петна и изпъкнали вени.

— Кой сте вие?

Гласът бе плътен и спокоен. Дребен, но набит, човекът изглеждаше на повече от шейсет години. Белите му коси бликаха над високото загоряло чело, също покрито с кафяви петна. Носеше само бяла фланелка и бели дълги гащи.

— Пиер Ниманс, полицейски комисар. Позвъних, но никой не отвори.

— Как влязохте?

Ниманс размаха пръсти като цирков фокусник.

— С подръчни средства.

Човекът елегантно се усмихна, без да се засяга от неделикатните маниери на полицая. Затвори чешмата с лакътя си и прекоси помещението с вдигнати ръце. Очевидно търсеше кърпа да се избърше. В сянката проблясваха инструменти с тънки остриета, микроскопи, неясно се виждаше анатомично табло с изобразени на него очи.

— Днес следобед при мен вече идва един полицай. Вие какво искате?

Едва сега Ниманс забеляза очите на доктора — безцветно сиви и бдителни като на змия.

— Дойдох да ви задам няколко въпроса относно него.

Човекът снизходително се усмихна.

— Много оригинално. Полицай разследва друг полицай.

— В колко часа дойде?

— Бих казал, около осемнайсет.

— Толкова късно? Спомняте ли си какво искаше да узнае?

— Естествено. Разпитваше за пациентите на един институт близо до Гернон. В него са настанени деца, страдащи от проблеми със зрението, които аз редовно лекувам.

— Какво ви попита?

— Интересуваше се от произхода на болестите. Обясних му, че става дума за наследствени заболявания. Искаше да знае и дали не може да съществува външна причина, например отравяне или погрешно предписани лекарства.

— Какво му отговорихте?

— Че това е нелепо. Генетичните смущения са свързани с изолираното местоположение на града и с браковете между близки роднини. Болестите се предават по кръвен път. Това явление е познато в усамотените общности. Защо да се търси друго обяснение?

Без да се стеснява от Ниманс, лекарят обуваше тъмносин панталон. От скъпа материя подобна на моаре. Полицаят продължи:

— Постави ли ви други въпроси?

— Говореше нещо за присадки.

— Какви присадки?

Сега лекарят закопчаваше ризата си.

— Очни. Нищо не разбрах от въпросите му.

— Не ви ли обясни какво точно е разследването?

— Не. Но му отговарях охотно. Искаше да знае дали някой би имал интерес да присажда роговица например.

— И какво му отговорихте?

— Обясних му, че такива операции не се правят. Изкуствените материали са много усъвършенствани. Поне що се отнася до роговицата. Колкото до ретината, още не е измислен начин на консервиране. Така че не става и въпрос за присаждане. (Лекарят се позасмя.) Знаете ли, тези истории с трафик на човешки органи са доста преувеличени.

— Зададе ли ви и други въпроси?

— Не. Изглеждаше разочарован.

— Посъветвахте ли го да отиде някъде? Дадохте ли му някой адрес?

Шернсе приятно се засмя.

— Вие като че ли сте изгубили колегата си.

— Отговорете ми. Можете ли да предположите къде е отишъл след това? Той каза ли ви?

— Не. Не ми каза. Бих искал все пак да знам за какво става дума.

Ниманс извади изпод мантото си снимките на трупа на Кайоа и ги постави върху бюрото.

— Става дума за това.

Шернсе сложи очилата си, запали един лампион и заразглежда снимките. Отворените клепачи. Извадените очи.

— Господи… — прошепна той.

Изглеждаше ужасен и заедно с това омагьосан от това, което виждаше.

— Имам две жертви в това състояние. Мислите ли, че подобно нещо може да бъде извършено от професионалист?

Шернсе вдигна очи. По лицето му бяха избили капчици пот.

— За Бога, какво искате да кажете?

— Говоря за изваждането на очите. Имам и снимки в едър план. Ето ги. Познат ли ви е разрезът? Има ли нещо специфично за хирургическа намеса? Убиецът е извадил очите, като е пощадил клепачите. Такава ли е практиката при операция? Това изисква ли сериозни анатомични познания?

Шернсе отново разглеждаше образите.

— Кой е могъл да извърши подобно нещо? Що за чудовище е бил? Къде е станало?

— В околностите на Гернон. Докторе, отговорете на въпроса ми. Според вас от професионалист ли е извършена тази операция?

Офталмологът се изправи.

— Съжалявам, нямам представа. Мисля, че е плъзнал под очните ябълки нож… и е прерязал очните нерви и очните мускули. След това е обърнал окото, използвайки плоската част на ножа като лост. Разбирате ли?