Север Гансовски - Винсент ван Гог

Така или иначе аз не се завърнах в бъдещето, останах тук. И да знаете, не съжалявам. Още е неизвестно какво би излязло от мене през 1996-а.

Младежта тогава се вълнуваше от друго, от ЕОЕ-ни се интересуваха малцина, светът бързо се променяше. Аз щях да продължа своите машинации — именно затова, защото беше безопасно, — да се самозабравя, естествено, и в края на краищата щяха да ме засилят в мезозоя при птеродактилите.

А тук животът ми потръгна добре, доволен съм. През 39-а войната започна, участвувах в Съпротивата, после се ожених, тръгнах на работа. Имам две дъщери, по-малката завършва университета, по-голямата е омъжена, имам и внучета. Наскоро постъпих тук, в музея, като пазач в залата на Ван Гог. Все гледам как идват хората — възрастни или момчета с панталони клош, момичета с кръгли очи. Стоят, гледат и на всеки попада в сърцето зеленовато-жълтият лъч. И ми е толкова приятно, че не отмъкнах тогава картината…

Аха, ето и звънеца, ще затварят, трябва да ставаме… Какво казахте? Помня ли аз какво трябва да се случи от 1970 до 1996 година, какви събития ще станат?… Помня, естествено, и бих могъл да разкажа всичко. Само че няма смисъл… Защо?… Ами, първо, защото аз попаднах тука и със своето присъствие оказвам известно влияние. Но не това е главното. Аз нали ви обяснявах, нима не разбрахте?… „Да не се прави нищо?“ Не, защо пък, напротив, всичко трябва да се прави. Бъдещето съществува винаги, но как се осъществява то там занапред, зависи от това, как постъпваме ние в своята епоха. Ето да допуснем, вие искате да извършите нещо, ако изпълните своето решение, настъпва един вариант на бъдещето, а ако се уплашите или ви домързи — друг, вече без вашата постъпка. И така от най-малките неща до най-големите. Бъдещето — това е безкрайност от алтернативни варианти и кой от тях ще стане битие, зависи изцяло от всички нас. Аз знаех един вариант, но те са безбройно много, затова нищо не може да се каже отнапред с изключение на най-общи неща.

Така че вие не питайте какъв ще бъде утрешният ден. Искате ли той да бъде великолепен и блестящ, правете го такъв. Моля ви се!

© Север Гансовски

Север Гансовский

Винсент ван Гог,

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

МЛЕЧНИЯТ ПЪТ. 1984. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.54. Сборник разкази и повести. Съставител: Димитър ПЕЕВ. Превод: Александра КАНАЗИРСКА, Александър КЮЧУКОВ, Валентина Димитрова [Шесть гениев (1965), Идеть человек (1971), Человек, которы сделал Балтийское море (1981), Север Гансовски]. Предговор: Бие ли човешкото сърце? — Александър КЮЧУКОВ — с. 5–8. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 21. Страници: 336. Цена: 2.00 лв.

Съдържание:

[[807|Пробуждане]] — с. 9;

[[806|Винсент Ван Гог]] — с.42;

[[804|Електрическо вдъхновение]] — с.136;

[[805|Денят на гнева]] — с.160;

[[803|Черният камък]] — с.195;

Нова сигнална — с.236;

Човекът, който направи Балтийско море — с.272;

Млечният път — с.289.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/806)

Последна редакция: 2006-08-06 15:29:55