Кит Гарланд - Ястреба и гълъбицата

— По дяволите, ако разбирам нещо — споделяше Фаръл, — но един от нашите взводове е забелязал Нощния ястреб късно снощи при носа с фара.

— Странно. Корабът на Кокбърн не е ли хвърлил котва именно там?

— И аз за това мисля.

— Нали не искате да намекнете, че…

— …тайнственият Нощен ястреб шпионира за Джереми Кокбърн? — довърши Фаръл навъсено. — Това тепърва ще се разбере. Но проклет да съм, ако не открия кой е изплъзващият ни се нощен ездач. И ако шпионира за английското копеле, Господ да му е на помощ.

Майлс рязко пусна дръжката на вратата и се извърна, сякаш се бе сетил да каже още нещо на Деймиън. Именно в този момент Лидия Лорънс изникна между Майлс и командира Джордж Фаръл с неговия събеседник. Вероятно бе претичала през целия салон, ако се съдеше по заруменелите й страни и усилията, с които белите й разголени гърди се повдигаха, за да си поеме дъх. Обикновено Майлс я намираше привлекателна до известна степен. Далеч не приличаше на загадъчната и следователно несравнимо по-опасна Теодора Лъвлейс. Желанията и мотивите на Лидия, изразени и чрез облеклото й, ярко подчертаваха цялостната й безочливост и то по начин, по който на всеки мъж би му било трудно да устои. Особено ако усети, че тези желания са безрезервно насочени към него.

В момента обаче Майлс се вълнуваше от съвсем други неща и русата, пищна и решителна Лидия Лорънс не влизаше в плановете му. Галантността, колкото и нетипична за Майлс, сякаш щеше да е най-добрата политика.

— Нали не се опитваш да ми убегнеш? — измърка Лидия, като изви прелъстително устни. Погледна го с присвити очи, а дългите й пръсти леко пробягаха по белега, разрязал лицето на Майлс от скулата до брадичката. Независимо от потискащата горещина, тя не успя да прикрие лекото си потреперване. — Нужно ли е да напомням, че годината на траур току-що приключи, Майлс?

— Ни най-малко.

Преднамерено спокойно Майлс плъзна поглед по преливащата от стегнатото й бюстие гръд. Роклята й бе от много тъмночервена тафта, богато украсена, сякаш за да подчертае жаждата на младата вдовица да захвърли траура. Вероятно бе тръгнала да търси нов покорен и богат съпруг, или, какъвто бе случаят на Лидия тази вечер, любовник с вълчи апетит за секс.

Усети едва доловима тежест в слабините си.

Майлс хвана ръката й, с която стискаше празната чаша, и видя как очите й се замъглиха.

— Дай да ти сипя още едно питие.

Приближи се до бара точно в момента, когато Деймиън се присъедини към Фаръл. Майлс застана гърбом към тримата мъже, като си даваше вид, че не се интересува от разговора.

— Нощния ястреб ли споменахте? — попита Деймиън. — Чух, че снощи се измъкнал под носа на целия взвод и потънал в гората, без да остави следа. Очевидно е доста находчив човек.

Майлс щедро наля ром в две чаши, като не пропусна да отбележи уважението в тона на Деймиън. Местните жители говореха със същия респект през последните петнадесет месеца, станеше ли дума за Нощния ястреб.

— Умен е — съгласи се Фаръл — или просто има дяволски късмет. Бил е забелязан при носа с фара.

— А какво, по дяволите, е правил при залива? Мислех, че се придържа към по-южните брегове, надолу към Албемаръл.

— След снощното бягство, командире, някои хора биха предпочели да мислят за него като за призрак — обади се Деймиън. — Черният му кон се оказа къде-къде по-бърз от кавалерията ни. Способностите му на ездач засрамиха нашите войници, да не говорим как вещо е боравил със сабята и…

Сабята? Майлс повдигна глава и се загледа в портрета, нарисуван от Рейнолдс на дядо му Максимилиан, който висеше на стената над полицата. Стори му се, че едрият самоуверен червенокос мъж го гледа присмехулно.

— Дори един войник е пострадал от точния му изстрел.

Гарафата в ръката на Майлс застрашително се наклони към кристалната чаша.

— Прострелял е един от нашите хора? — попита Деймиън смаяно. — В тъмнината?

— Стрелял е с пистолет, докато е препускал — уточни Фаръл. — Войникът спомена, че в този момент е изплувала луната. Независимо от всичко обаче нямаме причина за тревога. Едва за втори път от толкова седмици Нощния ястреб е бил забелязан близо до мястото, където корабът на Кокбърн е хвърлил котва. И все пак — това не ми харесва.

— Да не искате да кажете, че Нощния ястреб е станал предател? — попита Деймиън с подчертано по-тих глас. — Така както се подвизава с черната пелерина и маската, долу към Албемаръл на него гледат като на герой. А ние всички предполагахме, че се занимава единствено с контрабанда на стоки, което е доста невинно престъпление в сравнение с шпионирането, сър.