Джули Гарууд - Убийствен чар

— Боже, колко си невежа — измърмори Кери. — Не дават короната на момичета, които са раждали.

— Ти си невежата, Кери.

— Млъкнете и двете — скастри ги Лола. — Искате сестрите да ви чуят как се карате ли?

— Не ми пука дали ще ме чуят — заяви Джили.

— Замълчи! — сряза я Лола. — Мисли с главата си, Джили. Вече си майка.

— Не искам да бъда майка. Искам да бъда звезда — изпищя Джили.

Ужасена, Лола издърпа Кери по-навътре в стаята и й каза да затвори вратата. Като стискаше с една ръка саксията с цвете, което бе донесла на Джили, Лола хвана с другата си ръка Кери, за да не изхвърчи навън.

Кери се дразнеше, че насила я карат да помага. Облегна се на вратата и изгледа навъсено сестра си.

— Слушай, Джили, не ме интересува какво искаш — каза Лола, шепнейки вбесена.

Майка й обикновено не използваше този тон, когато разговаряше с Джили, и Кери застана нащрек и се заслуша в разговора.

— Ще се държиш отговорно — каза Лола строго и се приближи към леглото. — Ще бъдеш добра майка, а ние с Кери ще ти помагаме да отгледаш детето си. Ще се справим. Ще видиш. Наистина смятам, че трябва да се обадиш на бащата на бебето… — Смехът на Джили я прекъсна. — Какво ти е толкова смешно?

— Ти — натърти дъщеря й. — Планирала си целия ми живот, нали? Все искаш да се държа прилично и да постъпвам така, както ти мислиш, че трябва. Я се осъзнай, майко. Вече съм голяма. На осемнайсет съм — напомни й тя. — И ще правя каквото си искам.

— Но, Джили, бащата има право да знае, че има дете.

Като намести възглавницата под главата си, Джили се прозя шумно.

— Не знам кой е бащата. Може да е онзи колежанин от Савана, но не съм сигурна.

Лола пусна ръката на Кери.

— Какво значи това, че не си сигурна? Каза ми…

— Излъгах те. Искаш ли да ти кажа истината? Хубаво, слушай. Бащата може да е всеки.

Лола поклати глава. Отказваше да повярва на дъщеря си.

— Стига си приказвала така. Кажи ми истината.

Кери вдигна глава.

— О, за бога, Джили.

Джили обожаваше да шокира хората и да бъде център на внимание.

— Казвам ви истината. Наистина съм била с много мъже. Няма как да знам кой е бащата. — Видя отвращението по лицето на майка си. — Разстроих ли те? — попита Джили, необичайно доволна от тази възможност. — Мъжете ме обожават — похвали се тя. — Готови са да направят всичко, което поискам, за да ми угодят. Купуват ми скъпи подаръци, дават ми пари, които естествено крия от вас с Кери, за да не ми завиждате и да не се държите както сега. Знаех си, че ще реагирате така, нали сте такива светици. Щяхте да ми вземете бижутата и парите, нали? Само че няма да ви позволя. По-умна съм, отколкото си мислиш, майко.

Лола затвори очи, потискайки пристъпите на гадене.

— С колко мъже си била?

— Откъде да знам? Не ме ли чу? Току-що ти казах, че съм им загубила бройката. Просто трябваше да им позволявам да се възползват от тялото ми за малко. Те ме обожават и аз им го позволявам. Много по-красива съм от всички актриси накуп в Холивуд и ще стана по-известна от тях. Само почакайте и ще видите. Пък и сексът ми харесва. Става ми хубаво, когато го правят както трябва. Ти просто не разбираш модерните жени. Вече си стара, майко, и си съвсем пресъхнала отвътре. Сигурно даже не помниш какво е сексът.

— Вземала си пари за секс? Знаеш ли в какво те превръща това?

— Освободена жена — изръмжа Джили.

Кери се отмести от вратата.

— Напротив. Това те прави мръсна малка уличница, Джили. Такава и ще си останеш.

— Не знаеш какво говориш — изкрещя Джили. — Мъжете не те желаят така, както желаят мен. Направо ги побърквам, а теб изобщо не те забелязват. Аз съм освободена, а ти ми завиждаш.

— Хайде, майко. Да си тръгваме. — Кери докосна майка си по рамото.

Като обърна глава на възглавницата си, Джили измърмори.

— Да, тръгвайте си, доспа ми се. Махайте се и ме оставете да си почина.

Наложи се Кери да прикрепя Лола по пътя до колата. Никога не бе виждала майка си толкова разстроена и това я изплаши.

Докато пътуваха към къщи, тя се взираше невиждащо през прозореца.

— Винаги си знаела какво представлява сестра ти и се опитваше да ми го кажеш, но аз отказвах да те чуя. Живяла съм в заблуда, нали?

Кери кимна.

— На Джили нещо не й е наред. Подлостта й далеч надхвърля… просто не е нормално.

— Аз ли съм й причинила това? — попита Лола недоумяващо. — Баща ти я глезеше и след като ни напусна, аз също я глезех, за да не се чувства изоставена. Аз ли я превърнах в чудовището, което е станала?