Джули Гарууд - Убийствен чар

Тя усети, че се напряга все повече.

— Да. Аз бях единственият очевидец, който можеше да го изпрати в затвора до живот. За щастие имах ангел пазител. ФБР ме охранявали, без да знам за това. Скарет се появи в училище тъкмо когато си тръгвах.

— Бил невъоръжен и по-късно заявил, че само искал да си поговори с теб. Скарет бил арестуван и обвинен в предумишлено убийство. Бил осъден и в момента излежава присъдата си във Флорида. Преди година се явил на изслушване за освобождаване под гаранция, но съдът отхвърлил молбата му. Следващото му изслушване за пускане под гаранция ще бъде по някое време тази година.

— Да, сър. Редовно проверявам в прокуратурата и ще ми изпратят известие, когато насрочат дата за изслушването.

— Ще трябва да отидеш.

— Не бих го пропуснала, сър.

— Ами новият процес? — попита той. Потупа с кокалчета по листовете и каза: — Чудно ми е защо адвокатът му смята, че има основание за повторен процес.

— За съжаление има основание. Подадено е оплакване, че прокурорът е укрил съществена информация. Баба ми имала сърдечно заболяване и лекарят, който я лекувал, се явил да даде показания, след като научил за смъртта й. Тази информация не била предадена на адвоката на Скарет.

— Но още не е ясно дали наистина ще има повторен процес?

— Не, още не е.

— Да се върнем на теб.

Не можеше да изтърпи това нито секунда повече.

— Сър, може ли да попитам защо се интересувате толкова много от миналото ми?

— Правя ти атестация — напомни й той. — Две седмици след като Скарет бил осъден, Джил Дилейни загива в автомобилна катастрофа.

— Да.

Ейвъри бе забравила почти всичко от детството си, но помнеше ясно онова телефонно обаждане. Току-що бяха отпразнували рождения ден на Кери, всъщност с голямо закъснение заради престоя на Ейвъри в болницата, и тя помагаше на икономката да нареди зеленчуците на масата, преди да седнат на вечеря. Тъкмо бе поставила купата с картофеното пюре до чинията на чичо Тони, когато леля й вдигна телефона. Обаждаше се някакъв погребален агент, който им съобщи, че Джили изгоряла при автомобилна катастрофа, но имало достатъчно останки от нея, които били поставени в урна. Мъжът питаше Кери какво да прави с праха от изгорялото тяло на сестра й, както и с личните й вещи, които включвали и шофьорската й книжка. Ейвъри стоеше до прозореца и гледаше няколко пърхащи колибри, когато чу как Кери каза на погребалния агент да изхвърли всичко в най-близката кофа за боклук. Помнеше всяка секунда от онзи момент.

Картър привлече вниманието й към разговора, като отново смени темата.

— Завършила си университета „Санта Клара“ с отличен успех, с основна специалност „Психология“, втора специалност „Политология“ и трета — „История“. После си учила в Станфорд, където си получила магистърска степен по криминално право. — Като каза това, той затвори досието й. — В мотивационното си писмо казваш, че си решила да станеш агент във ФБР, когато си била на дванайсет години. Защо?

Бе сигурна, че той вече знае отговора. Пишеше го в същото писмо, с което бе кандидатствала в Бюрото.

— Един агент от ФБР, казва се Джон Крос, ми спаси живота. Ако той не ме охраняваше… ако Скарет ме бе отвлякъл от училище, с мен беше свършено.

Картър кимна.

— И смяташ, че можеш да допринесеш с нещо, като работиш в Бюрото?

— Да.

— Тогава защо не си станала оперативен агент?

— Заради бюрокрацията. В крайна сметка се озовах на сегашната си работа. Смятах да изчакам още шест месеца и да помоля да бъда прехвърлена.

Секретарката му ги прекъсна.

— Господин Картър, очакват ви.

Паниката отново я връхлетя.

— Сър, Майк Андрюс трябва да говори на пресконференцията. Заслугата е изцяло негова и на хората му.

— Виж, на никого не му харесва да се занимава с това — прекъсна я рязко той. — Но този случай нашумя толкова много и, честно казано, повечето хора биха се радвали на подобно признание на заслугите им.

— Ние с колегите ми бихме предпочели да ни повишите заплатите… и да имаме прозорци, сър. Бихме искали да работим в помещение с прозорци. Знаете ли, че офисът ни се намира точно зад машинната зала?

— Пространството ни е кът. А откъде ти хрумна, че искам да преговаряме.

Тя изпъна гърба си.

— Сър, щом е атестация…

Той я прекъсна.

— Каза ми, че си действала на своя отговорност, когато си се обадила на Андрюс.

— Да, точно така, но другите… ме подкрепяха. Да, сър, те ме подкрепяха в преглеждането на всички онези разпечатки.