Джули Гарууд - Убийствен чар

— Сър, вие казахте, че сутринта ми ще стане още по-лоша — припомни му тя. — Какво имахте предвид?

— Че ще има пресконференция точно след… — Той погледна часовника. — …десет минути и ти ще бъдеш главната ни звезда. Разбирам, че изпитваш неохота да стоиш в светлините на прожекторите. И аз не си падам по пресконференциите, но трябва да изпълним дълга си.

Ейвъри усети как паниката я залива.

— Майк Андрюс и неговите хора трябва да отидат на пресконференцията. Те са заловили извършителите. Аз просто си вършех работата.

— Правиш се на скромна или…

Тя се наведе напред и го прекъсна:

— Сър, бих предпочела да ми извадят зъб с корените.

Той се овладя, преди да се усмихне, но в очите му отново проблесна искрица.

— Значи тази неохота за публични изяви е дълбоко вкоренена?

— Да, сър. Така е. — Тя оцени опита му да се пошегува, но не можеше да се отърси от нарастващото безпокойство. — Може ли да ви задам един въпрос?

— Да.

— Защо досието ми е на бюрото ви? Спазих процедурата… доколкото можах. И щом няма да ме уволнявате…

— Исках да се запозная с вашия отдел — каза той и взе в ръце папката.

— Може ли да попитам защо?

— Защото ще имате нов шеф.

Тази новина не я зарадва. И тя, и останалите се разбираха добре с Дъглас и промяната нямаше да е лесна.

— Господин Дъглас ще се пенсионира ли? Говори за това, откакто съм постъпила тук.

— Да.

По дяволите, помисли си тя.

— Може ли да попитам кой ще бъде новият ни шеф?

Той вдигна поглед от папката в ръцете си.

— Аз. — Изчака я да асимилира тази информация и продължи: — Вие четиримата преминавате към моя отдел.

Тя почти скочи.

— Значи ще се местим в нов офис?

Радостта й бе бързо потушена.

— Не, ще си останете на същото място, но от понеделник ще докладвате директно на мен.

Тя се опита да си придаде радостно изражение.

— Значи ще търчим нагоре-надолу четири етажа всеки път, когато трябва да разговаряме с вас? — Знаеше, че това ще прозвучи като хленчене, но бе прекалено късно да вземе думите си назад.

— Имаме асансьори и повечето ни служители успяват да се придвижват с тях, без вратите на асансьорите да ги удрят по главите.

Сарказмът му не я впечатли.

— Да, сър. Може ли да попитам дали ще получим увеличение на заплатите? Отдавна трябваше да сме преминали през атестация.

— Твоята атестация се провежда в момента.

— О! — Защо не бе споменал този факт от самото начало. — И как се справям?

— Атестацията включва интервю и по време на това интервю аз задавам въпросите, а ти им отговаряш. Така се прави обикновено.

Той отвори досието и се зачете. Започна с писмото, с което бе кандидатствала за работата, после прегледа информацията за произхода й.

— Живяла си с баба си Лола Дилейни, докато си навършила единайсет.

— Точно така.

Видя го как запрелиства страниците — очевидно проверяваше факти и дати. Искаше да го попита защо според него трябва да обсъждат миналото й, но знаеше, че ако го направи, ще прозвучи отбранително или може би дори антагонистично, така че сплете пръсти и замълча. Картър бе новият й шеф и не искаше да разваля отношенията си с него от самото начало.

— Лола Дилейни е била убита в нощта на…

— Четиринайсети февруари — каза тя, без да влага емоции. — Свети Валентин.

Той вдигна глава.

— Ти си видяла всичко.

— Да.

Той отново се зачете в бележките.

— Дейл Скарет, мъжът, убил баба ти, вече е бил обявен за издирване. Имало е заповед за арестуването му във връзка с кражба на бижута, при която собственикът на магазина е бил убит и са били откраднати нешлифовани диаманти на стойност над четири милиона. Диамантите не били открити, а Скарет така и не бил подведен под отговорност.

Ейвъри кимна.

— Уликите срещу него били косвени, не било сигурно, че ще получи осъдителна присъда.

— Правилно — съгласи се Картър. — Джил Дилейни също била издирвана във връзка с кражбата.

— Да.

— Тя не е била в къщата ви в нощта на убийството на баба ти.

— Не, но съм сигурна, че тя беше изпратила Скарет да ме отвлече.

— Но ти си се съпротивлявала.

Стомахът й се стегна.

— Точно така.

— Никой не разбрал какво се е случило чак до следващата сутрин, и когато полицаите пристигнали, Скарет отдавна бил изчезнал, а ти си била в критично състояние.

— Той ме помисли за мъртва.

— Откарали са те с хеликоптер до детската болница в Джаксънвил. Един месец по-късно, когато си се възстановила от нараняванията — истинско чудо, като се има предвид степента на пораженията, — леля ти Каролин те е отвела в дома си в Бел Еър, Калифорния. — Той се облегна назад на стола си. — И там Скарет е дошъл отново за теб.