Мариус Габриел - Седмата луна

Здесь есть возможность читать онлайн «Мариус Габриел - Седмата луна» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Седмата луна: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Седмата луна»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Седмата луна е отличен с наградата на американската литературна гилдия.
Мариус Габриел отново приковава вниманието ни със сензационния си нов роман, в центъра на който е спираща дъха история на майка и дъщеря, разделени от кошмарната сянка на войната...
Три десетилетия по-късно Франсин (майката) е собственичка на бизнесимперия. Тя е направила всичко възможно да издири своята изгубена дъщеричка, но безуспешно.
Един ден в офиса на Франсин се появява плаха млада жена, която намеква, че може би е нейната дъщеря.
Франсин няма представа какво се таи зад плахата външност на младата жена на име Сакура, къде и как е живяла, нито за преживените ужаси, а още по-малко за нейната тайна, която я кара да... лъже!

Седмата луна — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Седмата луна», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Търся капитана на „Уампу“. Може ли да ми кажете къде мога да го намеря?

Един от мъжете я погледна и присви очи зад облака дим, който излизаше от устата му.

— Кой го търси? — попита той.

— Аз.

— За какво ви е?

— Искам да купя билети за себе си и за още двама души на „Уампу“.

Човекът шумно захвърли картите. Останалите заръмжаха. Чу се хор от възгласи и клетви и пъргави ръце загребаха парите, разположени около картите и заровете. Мъжът отпи от една бутилка, прибра печалбата си и стана. Лицето му носеше следите от дребна шарка. Огледа ги за миг и след това кимна към кораба, който гореше в залива.

— Ей това е „Уампу“.

От внезапното разочарование й се стори, че са я ударили в стомаха.

Мъжът обаче не откъсваше поглед от нея и от Клайв и разтриваше замислено татуираните си ръце.

— Къде искате да отидете, госпожице?

— Където и да е — отвърна Франсин уморено. — На което и да е сигурно място. — И отново погледна горящия кораб.

— Щеше да отплава за Батавия — каза мъжът. — Никога нямаше да стигне там. Бе твърде стар и щеше да потъне още на петнадесет километра оттук. Стига, разбира се, преди това да не го бяха улучили японците.

— А къде е капитанът?

Мъжът се ухили и отново кимна към „Уампу“.

— Вероятно сега брои парите си в ада. Имам кораб, който за две седмици може да ви отведе до Батавия.

У нея се появи искрица надежда.

— Къде е?

Той й го посочи. Малка джонка с прибрани платна бе закотвена до самия кей. Докато Франсин я наблюдаваше, на борда излезе стара жена и изхвърли във водата кофа отпадъци.

— За това ли става дума?

— Корабът е добър — каза мъжът и хвърли цигарата си. — Пътувал съм с него до Ява, че и по-далеч, стотици пъти. Има американски дизелов двигател с мощност шест конски сили.

Говореше на кантонски, но със силен акцент, от който тя веднага разбра, че той е „танка“, човек от рибарската общност, чиито членове живееха на джонките си и бяха известни сред останалите като „хората от лодките“. Очите му се бяха присвили, сякаш се опитваше да прочете мислите й.

Ще ви отведа и тримата срещу две хиляди долара на човек.

— Давам по петстотин — каза тя, без да се замисля. Той презрително се разсмя.

— Не бъдете глупачка. Кой ще рискува за толкова малко пари? Готов съм да сваля по двеста и петдесет долара на човек.

— За по-малко пари мога да купя цяла джонка. Тогава купете я. И сама стигнете с нея до Ява. Какво казва? — попита нетърпеливо Клайв.

— Казва, че ще ни отведе до Батавия срещу хиляда седемстотин и петдесет долара на човек.

Лицето на Клайв остана безизразно.

— От „Уампу“ поискаха само по осемстотин долара на човек — каза той на мъжа.

— По осемстотин долара, за да бъдат изядени от акулите — отвърна човекът пренебрежително на Клайв на английски. — За да стигне човек до Батавия цял, трябва да заплати поне хиляда седемстотин и петдесет долара. Вие сте богат човек, армейски офицер, както виждам. — След това мъжът се обърна към Франсин и продължи на кантонски: — Ако предложите по-малко, ще излезе, че рискувам живота си за нищо. И аз гледам семейство, госпожице.

Тя изведнъж схвана положението, в което се бе оказала. На този мръсен кей се пазаряха за собствения си живот. Инстинктът обаче я накара да продължи пазарлъка. Ако не се пазареше, човекът щеше да ги сметне за глупаци и може би щеше да се опита да ги измами.

— Повече от хиляда и двеста на човек не даваме. Мъжът кимна към Клайв.

— Та той е майор, богат човек.

— Уверявам ви, че не е богат. Че никой от нас не е богат. Предлагаме по хиляда и двеста долара на човек и толкоз. Как се казвате?

— Лай Чон. А вие?

— Ли Ю Фа. А той се казва Клайв. Предлагаме по хиляда и двеста долара за едноседмично пътуване. Това прави близо четири хиляди долара.

Човекът запали поредната цигара и се замисли. Очите на подпухналото му лице се бяха превърнали в цепки.

— Добре. По хиляда и двеста долара на човек. Ще ви откарам до Батавия. Храната си я осигурете вие.

Тя отново погледна черната джонка. На нейния борд цареше пълен безпорядък, но добре познатите й масивни контури някак си вдъхваха надеждност. Клатушкаше се върху мръсната вода с някакво подобие на елегантност. Франсин не знаеше кое чувство я е обхванало по-силно в момента: страхът или надеждата.

— Знаете ли как да преминете през минното заграждение? — попита Клайв.

Лай се разсмя. — Естествено.

— Искаме да огледаме кораба — каза Клайв. Лай присви рамене.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Седмата луна»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Седмата луна» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Седмата луна»

Обсуждение, отзывы о книге «Седмата луна» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x