Мариус Габриел - Седмата луна

— Хей, не е ли по-добре да не се увличаме? Не е ли по-добре да го оставим за друг път — попита тихо.

Тя го погледна.

— Защо? Нима не го правя както трябва?

— Правиш го чудесно. — Той докосна лицето й. — Работата е там, че много те желая. Мога да свърша още сега, като ракета.

— В такъв случай трябва да побързаме — каза тя сериозно, бутна го на леглото и го яхна.

Мънро огледа нежното й тяло.

— Колко си красива! — прошепна. Покри малките й твърди гърди с длани. — Безупречна си, Сакура!

Тя му се усмихна с тъмните си загадъчни очи.

— Не съм безупречна. Белязана съм.

Той погали татуираните гривни на ръцете й и звездите на бедрата й.

— Това не са белези. Това е част от самата теб.

— Не съм имала много мъже, но всички ги ненавиждаха — каза тя.

— Не и аз.

Тя пое мъжеството му с ръце и го насочи между бедрата си с напрегнато лице.

— Много си голям. Внимавай да не ми причиниш болка.

— Никога няма да ти причиня болка.

Тя бавно започна да потъва върху него. Мънро усети как сърцето му затуптя усилено, докато проникваше в нея, дълбоко в тялото й. Тя също започна да стене и да хапе пълната си долна устна с притворени очи.

— Ето — прошепна, докато бедрата й се наместваха върху краката му. — Напълно ми пасваш!

Той не помръдна, защото се боеше да не изгуби способността си да се владее. Замисли се дали и по-нататък ще се получава същото. Дали и по-нататък щеше да се възбужда така бързо от нея.

— Имам усещането, че си проникнал до сърцето ми — каза тя. Докосна с ръка мускулестия му корем. — Клей, имаш телосложението на лъв. Никога не съм виждала толкова красив мъж.

Той докосна мястото, където се бяха съединили, и напипа члена си, проникнал в нея. Потупа леко с пръсти влажната плът, която го държеше в плен. Тя започна да стене, стиснала устни. Той усети как влагата й се разпростира върху него. Когато отново помръдна, тя бе станала изключително хлъзгава. Прошепна името й и в отговор тя застена и се загърчи.

— Клей…

Тя вдигна ръце зад тила си и гърдите й се повдигнаха. Косите й бяха вързани на възел. Развърза го и разтърси красивата си глава. Гъстите й тъмни коси се разпиляха около раменете й като черни вълни. Сякаш в полусън, Клей посегна към косите й. Тя се наведе и обви лицата им с тях.

— Как се сети?

— Знаех, че трябваше да го направя.

Тя го целуна страстно. Бедрата й се олюляха. Устните й така силно се притиснаха в неговите, че зъбите им се докоснаха. Стори му се, че с езика си може да усети соления вкус на кръвта. Меките й гърди се олюляха и докоснаха мускулестата му гръд.

Той се опита да я обърне.

— Искам аз да съм отгоре.

— Не! — каза тя с ожесточение. — Ти си мой! Започна да се задъхва, докато се движеше върху него.

Издаде стон, изпълнен с копнеж и желание. Той вкара члена си още, по-дълбоко, като докосна глъбините й със собствената си твърдост и жар. В началото тя бе сякаш обхваната от треска — започна да го дращи с нокти и да го удря с бедрата си. Досега я бе възприемал като нещо тайнствено. Като затворен свят, в който никога не бе вярвал, че ще проникне. Сега бе проникнал в нея. Никога не бе предполагал и допускал, че жаждата й е толкова силна. Че в нея има толкова голяма пустота, очакваща да бъде запълнена. Толкова сладост, желаеща да бъде споделена. Сетне тя се успокои и мятанията преминаха в плавно движение, изпълнено с нега и издаващо много по-голяма увереност.

Малкият тесен креват започна да пращи и да скърца.

Тялото на Клей се изпълни с вълни от чувственост. Усети как възбудата й нараства едновременно с неговата. Осъзна, че са постигнали съвършенство, че не може да има по-пълно сливане на двама души от това.

Усети как светът се наклони, а после се преобърна. Това, което бе крил в себе си, излезе на повърхността. Това, което бе видимо, се превърна в тайнство. Почувствува как любовта му излиза от глъбините на неговото тяло и навлиза в нейното. С дрезгав глас произнесе името му, докато изригваше в нея.

Когато треската им затихна, той я погледна. Върху бузите й имаше две сияйни пътечки. Сълзите й се стичаха безмълвно и все още горещи, падаха върху гърдите му.

— Обичам те — каза той, неспособен да скрие чувствата си.

Тя се наведе над него, докосна устните му и прошепна:

— Винаги ме обичай.

— Никога няма да престана да те обичам, Сакура.

— Каквото и да направя?

— Каквото и да направиш.

— Защото ако престанеш…

Той притисна устни в нейните, за да прекъсне думите й.