Джеймс Джойс - Грация

Мистър Фогарти донесе като подарък на домакина половин пинта специално уиски. Заинтересува се от здравето на Мистър Кернан, сложи подаръка на масата и се присъедини към компанията. Мистър Кернан прие подаръка и каза:

— Не се съмнявам в теб, стари човече. Отвори това, Джак, моля!

Пауър изпълни задачата. Чашите бяха измити и на масата бяха налени четири малки уискита. Новото попълнение оживи разговора. Мистър Фогарти беше особено заинтригуван.

— Папа Лео XIII беше една от светлите личности на века. — каза Цунингам. — Той вярваше в обединението на гръцката и римокатолическата църква. Това беше мечтата на живота му.

— Честичко чувам, че е бил един от най-големите интелектуалци в Европа, един от най-интелигентните, извън това, че е църковен водач! — каза Пауър.

— Да беше, но това не е най-важното. — каза Цунингам. — Наговото мото беше „Lux upon Lux“ — Светлина над светлината.

— Не, не, мисля, че грешите! — каза енергично Фогарти. — Беше „Lux in Tenebris“, мисля, Светлина в мрака.

— О, да Tenebrae! — каза МакКой.

— Слушайте ме, — каза Цунингам. — беше Lux upon Lux. Пий IX беше казал Crux upon Crux, Кръст над Кръста, за да разграничи двата понтификата.

Заключението беше прието. Мистър Цунингам продължи:

— Папа Лео, знаете, беше голям учен и поет.

— Имаше строго лице! — каза Кернан.

— Да, пишеше поезия на латински. — каза Цунингам.

— Така ли? — попита Фогарти.

Мистър МакКой опита уискито, премляска, поклати глава и каза:

— Без майтап, мога да кажа нещо!

— Не сме учили това, Том, когато бяхме в училището за по пони на седмица. — каза Пауър.

— Имаше много добри момчета в тези училища, старата система си беше много добра — обикновено просто обучение. — каза Кернан. — Нищо от сегашните модерни глупости…

— Много вярно! — каза Пауър.

— Нищо прекалено… — каза Фогарти.

Произнесе думата и после отпи.

— Спомням си че четох някъде една от неговите поеми за откриването на фотографията, на латински, разбира се. — каза Цунингам.

— На фотографията? — извика Кернан.

— Да! — каза Цунингам. Той също отпи от чашата си.

— Ами, помислете, не е ли нещо чудно фотографията! — каза МакКой.

— О, разбира се, големите умове могат да видят тези неща! — каза Пауър.

— Както казва поета „Гениалността е на крачка от лудостта!“ — каза Фогарти.

Мистър Кернан се замисли за нещо, двоумеше се. Искаше да каже нещо за препъни камъчетата и лошите страни, които протестантите изтъкваха и накрая се осмели да се обърне към Цунингам.

— Кажи ми, Мартин, не са ли някои от папите, разбира се, не сегашният и не предшественикът му, но някои от старите папи… е не точно, но … ами луди?

— О, разбира се, има лоши и сред тях… Но това е най-чудното. Нито един от тях, дори и най-големите алкохолици, дори и най-големите главорези, нито един не е проповядвал, нито една думичка от грешната доктрина. Не е ли това най-чудното?

— Е. — каза Кернан.

— Да, защото, когато папата говори в катедралата, той е непогрешим. — обясни Фогарти.

— Да! — каза Цунингам.

— О, знам за безпогрешността на папата. Спомням си, бех млад, тогава… Или какво е …

Мистър Фогарти го прекъсна. Взе бутилката и наля по още малко на всички. Мистър МакКой, виждайки, че не е достатъчно за всички, каза да не му сипват, защото не си е изпил първото, да налее по повече на останалите. Другите се съгласиха.

— За какво говореше, Том? — попита МакКой.

— За папската непогрешимост. — каза Цунингам. — Това е най-голямата издънка в историята на църквата.

— Как така, Мартин? — попита Пауър.

— На секретното събрание, знаете, на кардиналите, архиепископите и епископите имало само двама, които да гласуват против. Целият конклав, освен тези двамата гласували анонимно.

— Ха! — каза МакКой.

— Да… германският кардинал… май беше Долинг или Доулинг… или…

— Доулинг не е германец, може да сте сигурни! — засмя се Пауър.

— Ами… единият бил германският кардинал, каквото и да е било името му, а другият — Джон МакХейл.

— Какво? — извика Мистър Кернан. — Онзи Джон от Туам, ли?

— Сигурен ли си? — каза Фогарти. — Мисля, че беше някакъв италианец или американец.

— Джон от Туам, той е! — каза Цунингам.

Пи, останалите го последваха. После продължи:

— Да, така е било, всичките кардинали, епископи, архиепископи били за, само тич кучета и дяволи двамцата били против и накрая папата станал и обявил своята безпогрешност ex cathedra. В този момент, тоя същия Джон МакХейл станал и извикал с лъвски глас „Кредо!“