Джеймс Джойс - Грация

— Всичко е добре, ако свърши добре!

Мистър Кернан промени темата.

— Имаше едно свястно хлапе, медик! — каза той. — Само то…

— Само то, да… — каза Пауър. — И случай от седем дни.

— Да, да! — каза Мистър Кенан, опитвайки се да си припомни. — А, да сега си спомням, че дойде й един полицай. Добро хлапе изглеждаше. Ама как се е случило това, все пак?

— Ми стана така, че си се претрепал, Том. — каза сериозно Мистър Цунингам.

— Така си е! — каза Мистър Кернан, със същата сериозност.

— Надявам се, че си се оправил с полицая, Джак? — каза Мистър МакКой.

Мистър Пауър не харесваше християнското си име. Не беше праволинеен човек, но не можеше да забрави какъв кръстоносен поход беше направил МакКой и колко пари му трябваха, за да накара Мисис МакКой да се занимае с някакви свои си имагинерни ангажименти на село. Още повече, че негодуваше, че са го превърнали в жертва, а й играеше на ниско ниво. Отговори на въпроса, както й мистър Кернан. Кернан възнегодува от отговора. Той взимаше присърце своето жителство и искаше да живее в своя си град, без да се занимава с разни некадърници.

— Затова ли си плащаме данъците? — попита. — За да отглеждаме и обличаме тези неуки нехранимайковци… защото не са нищо повече…

Мистър Цунингам се засмя. Той беше подчинен на държавата само, докато беше на работа.

— Как да не са нищо повече, Том?

И с тънък провинциален акцент каза:

— 65, хвани си зелето!

Всички се захилиха. Мистър МакКой, който искаше да приключи с темата, каза, че никога не е чувал тази история. А Мистър Цунингам каза:

— Предполагам, казват, както знаете, за а имат място в депото, откъдето изнамират тези буйни селски младежи, както знаете. Сержантите ги строяват в редица с лице към стената и им вземат чиниите. — илюстрира историята с гротескни жестове.

— На вечеря, знаете. На вечеря, знаете, оня получава голяма червена купа със зеле на масата и голяма червена мръсна лъжица като черпак. Оня взема с лъжицата си от зелето и тича в стаята като вика „65, хвани си зелето“.

Всички се разсмяха отново. Но нещо не се понрави а Мистър Кернан. Помоли да му дадат да напише писмо.

— Онези момчета идват тук. — каза той. — помисли си ако станат шефове тук. Няма нужда да ти казвам какви хора са, Мартин.

Мистър Цунингам пак каза с акцент:

— Като всички по този свят. Има си добри, има си и лоши.

— А да, можеш да намериш и някой добър и свестен, предполагам! — каза Кернан.

— По-добре да си нямаш работа с такива! — каза МакКой.

Мисис Кернан влезе в стаята и сложи поднос на масата.

— Заповядайте, вземете си, джентълмени.

Мистър Пауър стана и й предложи стола си да седне. Отказа, тъй като гладела долу, размениха си по едно кимване с Мистър Цунингам, зад гърба на Мистър Пауър, и тръгна да излиза от стаята. Съпругът й я извика:

— Нямаш ли нещо за мен, пиленце?

— О, за теб! Само шамар за теб! — каза тя.

Съпругът пак се провикна:

— Нищо за горкото си малко мъжле?

Господата отпиха от чашите, оставиха ги на масата и зачакаха. После Мистър Цунингам се обърна към Пауър и каза неочаквано:

— В четвъртък вечер, нали така каза, Джак?

— Четвъртък! — каза Пауър.

— Прието!

— Можем да се срещнем в Мак Аули! — каза Мистър МакКой. — Обичайното място!

— Но не бива да закъсняваме, щото иначе ще е пълно! — каза Пауър.

— Да, в седем и половина! — каза МакКой.

— Чудесно! — каза Цунингам.

— Тогава в седем и половина в Мак Аули.

Последва кратка тишина. Мистър Кернан почака да види, дали ще му обяснят за какво става дума. После попита:

— Е, накъде вее вятърът пък сега?

— А нищо! Просто сме предвидили да решим един малък проблем, четвъртък. — каза Цунингам.

— Опера? — попита Кернан.

— Не, не… малък духовен проблем…

— О!

Пак тишина! После Пауър каза:

— Да ти кажа честно Том, решили сме да направим малко отстъпление…

— Да, така си е! Джак, МакКой и аз сме решили да се поочистим малко делвата от проблемите.

Каза метафората с такава енергия и продължи окуражен от собственият си глас:

— Виждаш, а и сигурно си съгласен, че си имаме голяма колекция от нехранимайковци, един за всички, всички за един! — обърна се към Пауър. — Хайде, признай си!

— Признах си! — каза той.

— И аз! — каза МакКой.

— Ей за това сме решили да поизчистим малко територията! — каза Цунингам.

После като че ли му просветна изведнъж една мисъл в главата. Обърна се към инвалида и каза:

— Дявол знае, Том, какво ми дойде наум! Можеш да се присъединиш към нас!