Бренда Джойс - Завоевателят

Но мисълта за Тор я накара да продължи търсенето. Тор, старото вълчо куче на Едуин, с когото беше отраснала, се беше сбил с едно силно селско куче й едва бе оцелял. По тялото му имаше многобройни рани от ухапване. Сънотворното, което Сейдри бе дала на Гай, смесено с корени от мандрагора и валериана, щеше да намали болките и да го приспи. Кучето страдаше мъчително, а Сейдри не можеше да понесе най-добрият й приятел от детските години да страда. Все още не беше намерила всички необходими билки, а вече се здрачаваше. В торбичката й имаше достатъчно стрити на прах билки, за да помогне на Тор. Сейдри изруга и си пожела да беше истинска вещица. Тогава норманинът щеше да плати скъпо и прескъпо за деянията си!

Той и проклетото му наказание!

Защо я бе наказал по този извратен начин? Само за да задоволи похотта си? Тя се изчерви от срам и гняв, защото споменът беше жив в съзнанието й. Той беше длъжен да се ожени за Алис. Тази мисъл беше възмутителна, причиняваше й гадене. Най-страшният й враг беше заграбил семейното имение, земите, всичко. А после видя пред себе си Алис, която му търкаше гърба. Представи си как Ролф ще я целува — както беше целувал нея, Сейдри. Тя спря и пое дълбоко въздух, за да се успокои.

Сейдри не беше ревнива. Тя мразеше норманина и всичко, което беше свързано с него. Той беше смъртен враг на рода й, натрапник, завоевател. Той беше завзел онова, което принадлежеше на братята й, а тя ги обичаше с цялата сила на сърцето си. Той беше жесток и студен — беше опожарил Кесоп, без да му мигне окото. Не, тя не беше ревнива. Но каква жестока подигравка на съдбата, че този човек беше едва ли не единственият, който не се плашеше от вида й и на всичкото отгоре я желаеше. И точно този мъж беше норманин, следователно тя можеше само да го мрази!

Трябваше да говори с Алис; не беше възможно сестра й да желае тази женитба. Щеше да стори всичко по силите си, за да я предпази от брака — даже ако това означаваше да отрови натрапника.

Не. Никога досега не беше използвала лечебното си изкуство, за да прави зло на хората или животните. Трябваше да се озове в напълно безизходна ситуация, преди да приложи наученото от баба си във вреда на друг човек, а не за лечение. Не, трябваше да намери друг път за действие.

В голямата зала на господарската къща Ролф седеше начело на дългата маса редом с Алис. Носеше широка риза, вълнен панталони обувки, но верният меч беше на колана му. Спътниците му бяха насядали около него и се хранеха с апетит; онези, които не бяха успели да си намерят място, ядяха прави. Гай седеше отдясно на господаря си, Ателстън беше на стола, отляво на Алис. Годеницата докосна ръката на норманина с тесните си бледи пръсти.

— Не харесвате ли виното ни?

Виното беше отвратително на вкус, но саксонската бира беше още по-лоша.

— Поносимо е.

— Но вие почти не се храните — отбеляза Алис. — Не ви ли е вкусна вечерята?

— Вкусна ми е — отговори разсеяно той, макар че не беше хапнал почти нищо. Погледът му отново обходи залата. Къде ли се беше запиляла Сейдри?

Не искаше да отиде толкова далеч. Беше ядосан и все още се гневеше, че тя бе посмяла да го излъже само за да задоволи някакъв необясним каприз. А после се осмели да влезе в покоите му, докато той седеше гол във ваната. Тогава не можа да устои на грешното си желание да я целуне. Да му измие гърба — това беше възможно най-мекото наказание, което можеше да й наложи. Но когато грабна торбичката си и се опита да избяга, той забрави повелите на разума и се подчини на инстинкта си на ловец. Посегна и я сграбчи. Ако не бе дошла Алис, щеше да я вземе насред стаята.

Той я желаеше безумно, а трябваше да запази самообладание. Все пак в скоро време щеше да стане съпруг на сестра й. Много лордове на негово място щяха да се оженят без колебания за едната и да си вземат другата за любовница. Сейдри беше само незаконна дъщеря на стария граф. Но Ролф не можеше да си го позволи. Когато сметна Сейдри за обикновена селянка, той се втурна да я преследва без колебание и я хвърли на земята, за да се позабавлява с нея. Но сега знаеше, че тя е сестра на бъдещата му жена. Искаше да е друг човек, да не се плаши от двуженството, да се венчае за Алис и да си вземе Сейдри за любовница. Но това не беше в характера му, сърцето не му го позволяваше.

Значи трябваше да се откаже от нея. Трябваше да положи свещена клетва, че ще се владее.

Но къде беше изчезнала?

— Милорд, да заповядам ли да ви приготвят нещо друго, което да отговаря повече на вкуса ви?