Бренда Джойс - Завоевателят

— Пусни я — заповяда мрачно той.

Сейдри скочи от коня, изпъшка, приглади полите си и застана пред него.

— Какво означава това?

Ролф се приведе от седлото, хвана я през кръста и я метна пред себе си.

— Не ме дразнете повече! — изсъска той. Гласът му прозвуча заплашително и Сейдри затвори уста. Намести се на бедрото му и се залови здраво за седлото. — Дай знак на другите да преустановят търсенето — заповяда Ролф, пришпори коня си и препусна в галоп към Елфгар.

Сейдри притисна към гърдите си кошничката с билки. Защо беше гневен? Защо беше заповядал на хората си да я търсят? Какво го засягаше къде беше тя и с какво се занимаваше? Той нямаше право да я смята за своя собственост. Тя не признаваше новия господар на Елфгар и никога нямаше да го признае.

По време на бързата езда Ролф не каза нито дума. Спря рязко пред господарската къща, скочи от седлото и я повлече грубо след себе си. Махна с ръка на пажа си да поеме коня, стисна до болка лакътя й и я отведе в залата. Някои от мъжете му вече се бяха върнали, играеха на зарове и пиеха бира. Алис вдигна глава от бродерията си и огледа мълчаливо влезлите.

— Напуснете залата! — заповяда с гръмък глас Ролф и пусна Сейдри, която направи крачка към стълбището. — Вие не — изсъска той и тя спря. — Вие останете.

Сейдри се обърна към него и срещна злобния му поглед. Алис, слугинята й и мъжете опразниха залата. Сейдри дишаше шумно, в погледа й се четеше страх на подгонена кошута. Никой досега не беше успявал да я сплаши. И този норманин, нейният смъртен враг, нямаше да успее. Тя нямаше да го допусне.

— И друго наказание ли сте ми приготвили? — попита нахално тя и разпери ръце. — Може би ще заповядате да легна тук, на плочите? Сами сме. Всички се покориха на заповедта ви.

Ноздрите му се издуха.

— Не поставяйте на изпитание търпението ми!

— Търпение ли?

— Забранено ви е да напускате къщата и селото — отговори рязко той.

Сейдри спря да диша.

— Разбрахте ли ме?

— Не можете да искате това от мен!

— Мога и го искам. Сега аз съм господар на Елфгар и това е заповед. Питайте ме за разрешение и ако съм в настроение, ще ви позволя една или друга свобода. Но в никакъв случай няма да бродите нощем из горите!

— Гневите се само защото ви се представих под друго име — установи презрително Сейдри.

— О, да, разбира се, че се гневя — отговори опасно тихо той. — Бесен съм. А вие трябва да се смятате за щастлива, че се отървахте толкова леко, Сейдри.

Тонът му не й хареса.

— Леко ли съм се отървала? — попита иронично тя. — Нима наричате това нощно преследване леко наказание?

— Преследване ли? — отговори със същия тон той. — Аз не ви преследвам, Сейдри.

— Така ли? Как го наричате тогава?

— Като ваш господар и повелител аз мога да ви наказвам по свое усмотрение.

— Ако не ми бяхте взели билките, нямаше да бъда принудена да търся нови.

— Ако не бяхте дали отрова на верния ми васал, нямаше да ви взема торбичката.

— Ако не ме бяхте взели в плен, нямаше да му дам сънотворното.

— Ако бяхте истинска лейди, нямаше да се наложи Гай да ви охранява.

Сейдри не разбра дали тази забележка засяга нисшия й произход или злия поглед.

— За какво ми се подигравате — че съм копеле или че съм вещица? — попита горчиво тя.

— Нито за едното, нито за другото — отговори ядосано мъжът, озова се с две крачки до нея, сграбчи я за раменете и я раздруса. — Не обичам да се подигравам с хората. Грешно сте ме разбрали. Говоря за характера ви. Вие не сте покорна и досадна лейди, а сте необуздана и непредвидима като войната. И не по-малко възбуждаща.

Думите му я улучиха неподготвена. Тя застина неподвижна. „Необуздана… непредвидима… възбуждаща.“ Погледът му я прониза. Странно, но когато я освободи, Сейдри усети, че докосването му й липсва. Погледът му спря върху устата й, лицето му стана замислено. Изведнъж той й обърна гръб и тръгна нагоре по стълбата. Сейдри се почувства изоставена и объркана. Изпита огромно желание да заплаче.

— Събуди се!

Сейдри беше заспала от изтощение, макар че имаше намерение да почака, докато къщата утихне, за да се промъкне в стаята на Алис и да поговорят за предстоящата женитба.

— Събуди се най-после!

Алис я дръпна грубо за косите. Сейдри се надигна стреснато от сламеника си и се опря на лакът. Нощуваше на един от наровете в голямата зала заедно с другите обитатели на господарската къща.

— Какво има? Ти ли си, Алис? Какво е станало?