Бренда Джойс - Завоевателят

Мъжът изкриви лице, но тя не можеше да го види.

— Лейди Алис не е тук — отговори спокойно той. — А вие се явихте тъкмо навреме.

Сейдри затърка още по-силно. Така й се искаше да му смъкне кожата.

— Внимавайте — проговори предупредително той.

Сейдри пъшкаше от напрежение. В следващия миг откри торбичката върху вещите му, стрелна се като светкавица към раклата и я грабна. Успя да направи две крачки към вратата, но при третата голямата му ръка сграбчи рамото й и я обърна. Другата му ръка я хвана за талията. Неспособна да се раздвижи, тя бе притисната към мокрото му голо тяло.

— Играете си с огъня, Сейдри.

Тя погледна разтреперана в студените сини очи, усети мократа му плът през дрехите си. Гърдите й се притискаха болезнено в коравия му гръден кош.

Още по-ясно усети члена му, горещ и корав, който пулсираше в опасна близост до слабините й. Той я притисна още по-силно до себе си. Тя се опита да се отдръпне и изохка.

— Точно така, с огъня — повтори с подрезгавял глас той. — А сега наказанието. — Устата му завладя нейната.

Целувката му беше жадна, изискваща, заплашителна — без да е болезнена. Сейдри се опита да провре ръце между телата им, за да го отблъсне. В следващия миг осъзна, че не е трябвало да го прави. Когато дланите й докоснаха гърдите му, мъжът изръмжа като животно. Зъбите му се удариха в нейните. Тя нададе гърлен вик и отново се опита да се освободи. Последствието беше, че телата им се притиснаха още по-плътно едно към друго.

— Не!

— О, да — прошепна той и пламтящият му поглед смути още повече и без това замаяните й сетива.

Сейдри събра остатъка от силите си и срещна погледа му с дива омраза.

— Защо не помислите за Алис? — попита отчаяно тя. — Нали ви е годеница!

Лицето му се разкриви в жестока гримаса, която го направи почти грозно.

— Вие трябваше да сте моя годеница.

Сейдри отвори уста за гневен отговор, но от устните й се изтръгна само задавен вик, защото ръката му се сключи около тила и, устните му отново завладяха нейните, езикът му нахлу дълбоко в устата й. Другата му ръка притисна дупето й и тялото й усети цялата сила на пулсиращия му член.

След минута, която й се стори цяла вечност, той отдели устата си от нейната.

— Не — изплака Сейдри, но това беше съвсем слаб протест, лъжа. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки, по гърба й потече топла влага, краката отказваха да я носят. Устата му се плъзна нежно по шията й, облиза и целуна нежната кожа, даде й да усети зъбите му. Той се приведе, захапа зърното на гърдата й през тънкия вълнен плат и внимателно го засмука.

Сейдри изохка, вкопчи се в широките му рамене с намерението да го отблъсне. Но стана точно обратното. Изведнъж Ролф я блъсна, отдели я от тялото си и отстъпи крачка назад. Сейдри изпъшка, опита се да си поеме въздух, да се овладее, да проясни мислите си. Ролф отиде до раклата, където бяха подредени вещите му, грабна жакета си и закри възбудената си мъжественост. Погледът му я прониза предупредително. В следващия миг в стаята влязоха Алис и една слугиня, която носеше табла с вино и ядене.

Алис застана вцепенена на прага. Погледът й се местеше от Ролф към Сейдри и обратно. Сейдри осъзна, че сестра й не може да не види твърде ясните признаци на онова, което беше станало подутите й устни, зачервеното лице, мократа одежда, разрошената коса. Срамът я прониза като остър нож.

— Благодаря ви, милейди — проговори равнодушно Ролф и задържа жакета си, сякаш случайно го беше метнал върху голотата си. С другата ръка пое чашата вино от ръцете на Алис и я изпи жадно. Само Сейдри забеляза лекото треперене на пръстите му.

Алис удостои несъщата си сестра с гневен поглед. Ала когато се обърна към Ролф, на лицето й беше изписана ангелска невинност.

— Още една чаша, повелителю?

— Не, достатъчно ми е.

— Наистина ли?

— Да, разбира се — отговори с едва забележимо нетърпение той. Алис подаде празната чаша на слугинята, взе голямата хавлия и изтърка раменете му. Тази гледка причини на Сейдри гадене. Тя го мразеше. Забравила за лекарствата, тя побърза да избяга от стаята. Ролф не я задържа.

Сейдри вървеше с големи крачки през високата папрат, като отстраняваше широките пера с полите си. От време на време се навеждаше към дребните жълти цветенца, късаше нежнозелени листчета и ги слагаше в кошницата си. После продължаваше пътя си, като небрежно разбулваше ниските храсти. И всичко това само заради проклетия норманин! Ако й беше върнал торбичката, сега нямаше да събира пресни билки. Беше смъртно уморена, умираше от глад и копнееше да се изтегне на сламеника си и да потъне в дълбок сън без сънища.