Бренда Джойс - Завоевателят

— Ще бъде направено, милорд — кимна сериозно Гай.

— Много добре. — Ролф се усмихна и се обърна с мелодичния си глас към селяните: — Говоря от името на краля. Пред вас стои новият ви господар, новият граф на Елфгар, Ролф дьо Варен.

Хората си зашепнаха страхливо.

— Не! — извика неволно Сейдри. — Това не е вярно!

Ролф я измери със строг поглед.

— Внимавайте какво говорите — изсъска предупредително той.

— Как е възможно? — изплака истерично младата жена. — Какво е станало с братята ми? Мъртви ли са Едуин и Моркар?

— Братята ви са живи — отвърна хладно той. — Но Елфгар е моя собственост, както и вие сте моя собственост. Вашите братя са държавни изменници, врагове на короната. Те загубиха цялото си имущество и имаха късмет, че не се простиха и с живота си.

Конфискация. Сейдри едва не припадна. Едуин и Моркар бяха лишени от цялото си имущество, норманинът беше новият господар на Елфгар. В този момент беше готова да го убие.

— Аз съм вашият повелител, Алис — продължи все така спокойно Ролф. — И колкото по-бързо се примирите с това, толкова по-добре за вас.

— Вие никога няма да бъдете мой повелител, никога!

— Омръзна ми да слушам глупавите ви приказки. — Той се обърна отново към множеството: — Както виждате, водя със себе си лейди Алис — тя е моя годеница. Вече нищо не може да се промени. Всеки, който посмее да се противопостави на новия си господар, ще бъде наказан с бичуване или смърт чрез обесване. Аз не знам що е милост. — Ролф даде знак на хората си и отрядът се раздвижи.

Селяните мърмореха недоволно.

— Каква ти лейди Алис! — проговори високо един. — Това е Сейдри. — Другите повториха името й.

Ролф чу името и се обърна въпросително към нея.

— Коя е тази Сейдри, за която говорят селяните?

Гневът й отстъпи място на студен ужас, сърцето й спря да бие.

— Нямам представа.

Ролф я погледна подозрително.

Отрядът спря пред господарския дом: петдесет от най-смелите рицари на Уилям, възседнали могъщи, полуопитомени бойни коне, потропващи с копитата си, с издути ноздри и развяващи се гриви. Ризниците, шлемовете и мечовете блестяха на слънцето, заслепяваха очите. Над главите им се вееха гордо и заплашително синьо-червено-черните нормански флагове. Десетината въоръжени мъже, които братята на Сейдри бяха оставили да защитават къщата и селото, не можеха да сторят нищо срещу превъзхождащите ги нормани. Все пак саксонските воини и водачът им бяха заели позиция пред къщата.

Ролф, който яздеше начело на войниците, спря коня си. Черната наметка, подплатена с червен сатен, падаше на богати дипли по широките му рамене.

— Сложете оръжие, саксонци. Аз съм новият граф Елфгар, Ролф дьо Варен, вашият господар и повелител. Който посмее да вдигне оръжие, ще загине. Освен това съм придружен от бъдещата си съпруга, а никой няма право да вдигне оръжие срещу лейди Алис.

Стомахът на Сейдри се преобърна.

— Аз ви познавам — обади се старият Ателстън и погледна мрачно натрапника. — Вие сте Ролф Безмилостният. Славата ви лети пред вас на орлови криле. Но ако си мислите, че ще станете господар на наследството на лорд Едуин, много се лъжете.

— Ще видим. В момента се задоволявам да поема управлението от ръцете ти, саксонецо.

— Ето, свалихме оръжията си. — Ателстън посочи към земята, където бяха натрупани щитове, лъкове и колчани със стрели. — Но ако Едуин и Моркар се върнат, ще се надигнем срещу вас.

— Благодаря за предупреждението — отговори с усмивка Ролф. — Твоята честност ми харесва, старче.

— Да, аз съм честен. Затова ще ви попитам и какви бяха тези приказки за лейди Алис. Момичето до вас не е лейди Алис.

Усмивката на Ролф угасна.

— Не си правете шеги.

— Аз не се шегувам. Тя не е лейди Алис.

Ролф се обърна към спътницата си с потъмнели от гняв очи.

— Коя сте вие? — попита строго той.

Сейдри едва успя да отговори.

— Не съм избраната ви съпруга.

Погледите им се срещнаха, неговият гневен и изискващ, нейният — изпълнен със страх, но и с упорство. Зад Ателстън излезе крехка тъмнокоса жена.

— Аз съм лейди Алис.

Ролф погледна невярващо младата жена, но бързо се овладя.

— Вие ли сте дъщерята на стария граф Елфгар? Сестрата на Едуин?

Нежната крехка Алис кимна, големите й тъмни очи го измериха с буден поглед.

— А вие, милорд, сте новият ни господар, така ли?

— Да — отговори кратко Ролф и Сейдри усети почти физически гнева му. — Коя е жената до мен?

Алис се усмихна пренебрежително.