Филип Джиан - Навън към себе си

Реших да приключа този дневник. Днес или утре. Ще започна нещо ново, по-различно… Все още не знам… Той се отнася до период от живота ми, който е към своя край. Дали не би трябвало точно тези думи да бъдат и последните? И точно тях да изпиша със замах насред небето, вместо да продължавам да изпадам в лиризъм.

Причината да се върнем вкъщи бе наистина ужасно тъпа — Оли беше забравил брачното си свидетелство.

Направихме обратен завой насред Сагаморския мост някъде призори. Навсякъде по света се намират страхотни глупаци. Рискувахме да си имаме проблеми с настаняването в хотела, а до Гранд Кениън имаше много път. Двамата с Оли се бяхме правили на идиоти с въпросните свидетелства, като накрая той закова своето на вратата на стаята си. Колкото до моето, първо го направих на шапка, после на фуния за наливане на бира, но Едит ми го конфискува, преди да го кръстя с будвайзер.

Жорж ни беше наел една открита кола. Бяла, с червени кожени седалки. Караше Оли, прегърнал Мерил през рамо. Слушахме Mother’s Little Helper . Пътувахме по Бей Вилидж Роуд, на север от Тръроу. Точно в момента, когато свивахме по пътя за къщата, току пред колата излетя ято чапли. Навирихме нос към небето.

Буикът мигом занесе и изскочи от пътя. Не беше ново за нас, най-малко сто пъти бяхме вземали същия завой, и то с пълна газ. Но тази сутрин насреща ни Ребека караше колело.

Колата я отхвърли в храстите. И тя загина на място, тъй като ги бяха подкастрили с машина. Един остър като шило клон прониза гърдите й и изскочи през гърба й.

В същия момент Оли рязко завъртя волана и колата се преобърна. Едит и аз изхвърчахме при първото премятане. Буикът продължи да се търкаля.

Мерил почина през нощта в болницата. Оли излезе от кома два дни по-късно. По чудо беше отървал ампутацията. Това е.

— И той какво ти отговори?

— Нищо. Заяви, че не разбира. И ме прегърна, защото пак чукам дъщеря му.

— Знаеш ли, според мен това е истината. Не мисля, че е кроял нещо заедно с Колинс. А Хайсенбютел е просто едно тъпо мекотело.

— Да… Всъщност не е много ясно… Мен ако питаш, в момента се водят куп кръстоносни походи, но войските не са много на ниво. Има прекалено много хора, които се опитват да те накарат да пресечеш улицата, и то точно когато нямаш такова желание. Но дори и да не е предприел нищо конкретно срещу Едит, в което не съм много сигурен, знам, че би предпочел да я види по-скоро мъртва, отколкото разведена. Каза ми го. Баща ти е опасен тип, Оли, и много добре знаеш това. Всеки, който си въобразява, че е месия на една истина, независимо каква, е опасен за останалите. А никой не иска от него нищо повече, освен да обича ближния си.

Току-що бяхме обядвали с адвоката на Джулета. С помощта на парче връв му доказах, че възелът, с който възнамерява да ни удуши — имам предвид Оли, — е само илюзия. Той потърка очилата си, след което размисли и явно си даде сметка, че делото далеч не му е в кърпа вързано и че след моите показания — разполагах с цял куфар вратовръзки, с които тази недоклатена истеричка се беше опитала да съблазни един любящ съпруг и баща — жалбата за злоупотреба с малолетна бързо ще бъде отхвърлена.

Оли му връчи скромен чек и след като се омете, двамата започнахме да си припомняме турнето на Балета в Ленинград. Оли искаше да отскочим дотам заедно. Само се усмихнах.

После му казах, че бях срещнал Жорж у майка ми. И че им бях съобщил, че аз и Едит сме възобновили сексуалните си отношения.

— Добро начало, Анри-Джон — бе прошепнал Жорж в ухото ми, докато майка ми и Рамона кимаха с глава.

— Естествено, че ще броят наречията и съюзите ти, че ще ти мерят елипсите… За това им плащат. Но ти не си кроиш вечерна рокля, а пишеш книга! Не обръщай внимание какво казват за теб, независимо дали е добро или лошо. Избягвай местата, където се говори за книги. Не слушай никого. Ако някой вземе да надзърта през рамото ти, скочи и му забий едно кроше. Не говори за работата си, няма нищо за казване. Не се питай за какво и за кого пишеш, а мисли, че всяко твое изречение би могло да бъде последното. Остави го да дращи по вратата, ще се умори, или може би предпочиташ да отида да си поговоря с него пет минутки?

© 1991 Филип Джиан

© 2002 Максим Благоев, превод от френски

Philippe Djian

Lent dehors, 1991

Сканиране: Г., 2009

Редакция: Виктория, ira999, 2009–2010

Издание:

Филип Джиан. Навън към себе си

ИК „Колибри“, София, 2002