Джеръм Джеръм - Удобството да имаш опашка

Той седеше на другия край на дългата, маса, но заразителният му смях се носеше из целия салон. Организаторката на разходката не го познаваше и когато й го посочихме, тя се отправи към него. За нещастие беше силно късогледа, затова сбърка и се обърна към един човек с крайно отблъскващ вид. Бях го виждал преди една година в Шварцвалд и се надявах никога вече да не го срещна. Отведох дамата настрани и й прошепнах:

— Какво правите? Защо го поканихте? Та ние няма да успеем да изминем дори половината път, когато той ще ни отегчи до смърт.

— За кого говорите? — недоумяваше дамата.

— За Джонсън, разбира се.

— Какъв Джонсън? Аз съвсем не го познавам.

— Това е същият приятен тип, когото ей сега доведохте — обясних й аз.

— Боже мой! — с отчаяние прошепна тя. — Пък аз мислех, че това е Томпкинс. Вече го поканих и той се съгласи…

Беше побъркана на тема деликатност и не искаше дори да ме слуша, когато я убеждавах да покаже открито на Джонсън, че е бил поканен по недоразумение.

Както и предвиждах, цялото ни удоволствие бе отровено от този непоносим тип. Като начало той се скара с кочияша ни, когото след това едва успяхме с общи усилия да успокоим; после през целия път ни измъчваше с безкрайно скучни разсъждения за държавните приходи и данъците; пред собственика на „Горска вила“ изказа съвсем обидно и — трябва да кажа — много несправедливо мнение за неговата кухня и отстояваше всички прозорци да бъдат отворени, въпреки че беше студен зимен ден и духаше порядъчно.

Един немски студент, участник в разходката, запя някаква патриотична песничка. Това предизвика горещ спор между студента и Джонсън, който грубо и злобно заяви, че патриотичните чувства били съвсем неуместни в наше време и направи такава характеристика на тевтонския национализъм, че беше просто удивително как му идваха на ум подобни грубости. Не танцувахме, защото Джонсън каза, че не можел да си представи по-глупаво зрелище от вида на порядъчни хора, които подскачат като диваци. Обратният път бе увенчан от неговия разбор на увеселението, така че ние едва дочакахме мига, когато се разделихме с това съкровище. И въпреки туй нашата председателка намери за необходимо да му благодари за „удоволствието“, което ни е доставил с компанията си.

Ние твърде скъпо заплащаме потребността си от искреност. От заплащане на похвалите сме освободени — в наши дни похвалите нищо не струват. Хората горещо ми стискат ръка и ме уверяват, че много харесвали моите произведения, но това само ме дразни. И не защото съм се издигнал над всяко желание за похвали, а просто защото не вярвам в тях. Зная, че хората ще ме хвалят дори когато не са прочели нито един мой ред. Когато отивам у някого и виждам разгърната на масата моя книга, подозрителният ми ум никак не се изпълва с гордост и радост. Аз си представям как преди това между домакините се е водил следният разговор:

— Не забравяй, мила, че утре у нас ще дойде Джером.

— Утре?! Защо не ме предупреди по-рано?

— Казах ти го още миналата седмица, но ти очевидно си забравила … Колко е отслабнала паметта ти в последно време!

— Напротив, мили, твоята памет вече не я бива за нищо. Сигурна съм, че ти не си и помислил да ми кажеш за този… как му беше името?… Ах, да!… за Джером. В противен случай аз непременно бих го запомнила… Впрочем какво представлява този Джером? Чувала съм нещо, за него много говорят, но не съм обръщала внимание. Някаква знаменитост ли е?

— О, не! Просто писател… Пише книги.

— Книги ли?… А приличен човек ли е иначе?

— Съвсем приличен. Нима ще взема да каня неприлични хора? Сега тия писатели ги приемат навсякъде… Между другото, имаме ли у дома поне една негова книга? Чели ли сме го изобщо?

— Струва ми се, не. Впрочем ще видя… Ако беше ми казал навреме, че си го поканил, щях да потърся в книжарницата.

— Аз сам ще намеря. И без това имам работа в града …

— Глупаво е да се харчат напразно пари. Нямаш ли път към брат ти? Той винаги купува новите книги. Може би у тях ще се намери и този… как беше?

— Не, по-добре е да купя от книжарница. Това ще бъде много по-прилично, особено ако книгата е подвързана хубаво. Веднага ще личи, че сме хора, които се интересуват от литературните новости и не се скъпят, когато трябва да се купи нова книга. В подобни случаи парите не бива да се жалят.

Възможно е обаче разговорът да е протекъл в друг дух. Например:

— Ах, колко се радвам, че той ще дойде! Отдавна искам да се срещна с него.