Джеръм Джеръм - Арендата на „Кръстосаните ключове“

С тези думи епископът разтвори и протегна на репортера кожена черна чантичка, където бе ръкописът, акуратно свит на тръбичка.

— По-добре вземете и чантичката — добави епископът. — Само ми донесете и едното, и другото утре сутринта по-раничко.

Когато репортерът обследва съдържанието на чантичката на светлината на лампата в притвора, той едва повярва на своето щастие. Записките на добросъвестния епископ бяха толкова подробни и четливи, че фактически не отстъпваха на никаква статия. В ръцете си репортерът държеше готов материал. Остана толкова доволен от себе си, че реши да се почерпи с още едно джинче. С такова намерение се отправи към споменатото вече по-горе заведение.

— Вашият джин е наистина прекрасен — каза на бюфетчийката, след като гаврътна питието. — Дали да не си поръчам, миличка, още една чашка?

В единайсет часа съдържателят учтиво, но твърдо го помоли да напусне бара и репортерът се надигна с помощта на момчето-прислужник и прекоси двора. Когато той си отиде, съдържателят забеляза на същото място, където бе лежал посетителя спретната черна чантичка. Разглеждайки я от всички страни, той забеляза между дръжките й медна пластинка — там бе гравирано името и титлата на собственика й. Съдържателят отвори чантичката и видя акуратно свития на руло ръкопис, а в горния десен край на първата страница — отново името, но сега придружено и от адреса на епископа.

Съдържателят подсвирна и дълго стоя с широко отворени кръгли очи, вперени в отворената чанта. После намъкна палтото си, нахлупи шапка, взе чантичката и излезе от бара, смеейки се гръмко. Минавайки през двора, той позвъни на вратата в дома на настоятеля.

— Съобщете на господин свещеника — каза на слугата, — че трябва непременно да го видя. Не бих го безпокоил по това никакво време, ако работата не беше толкова важна.

Поведоха съдържателя на бара нагоре по стълбите. Като затвори вратата зад гърба си, той почтително се покашля.

— Е, мистър Питърс (нека го наречем Питърс) — попита настоятелят, — какво има?

— Сър — отвърна мистър Питърс, внимателно подбирайки думите си. — Аз във връзка с арендата. На вас, на джентълмените се надявам, някак си да го уредите и арендата ми да бъде за двайсет и една година, а не за четиринайсет.

— Господи боже! — възкликна настоятелят, възмутено скачайки от мястото си. — Нима сте дошли при мене в единайсет часа през нощта и на всичкото отгоре в неделя, за да ми говорите за своята аренда?

— Не само за това, сър — отвърна Питърс, без да губи самообладание. — Има още една работица, за която ми се иска да си поприказваме — ето я — с тези думи той постави пред настоятеля чантичката на епископа и разправи цялата история.

Настоятелят гледаше мистър Питърс, а мистър Питърс гледаше настоятеля.

— Тук трябва да има някаква грешка — каза настоятелят.

— Никаква грешка — заяви Питърс. Щом го забелязах, веднага загрях, че тука работата не е чиста. При нас такива не се отбиват и видях, че си крие лицето. Ако това не е нашия епископ, значи нищо не разбирам от епископи. Пък и после — нали това е неговата чанта, а това неговата проповед.

Мистър Питърс скръсти ръце пред гърдите си и зачака отговора на настоятеля. Настоятелят размишляваше. В историята на църквата подобни случаи са известни. Какво пречи да се повтарят?

— Някой друг освен вас знае ли за това?

— Никой — отвърна Питърс. — Засега.

— Струва ми се… на мене и се струва, мистър Питърс — каза настоятелят, — че ние ще успеем да удължим вашата аренда до двайсет и една.

— Сърдечно ви благодаря, сър — каза мистър Питърс и си отиде.

На следващата сутрин настоятелят се яви при епископа и постави пред него чантичката.

— А-а — весело каза епископът, — значи той го праща по вас?

— Да, сър — отговори настоятелят. — И слава богу, че го донесе именно на мен. Смятам за свой дълг — продължи настоятелят, — да съобщя на ваше преосвещенство, че са ми известни обстоятелствата, при които сте се разделили с тази чантичка.

Погледът на настоятелят бе суров и епископът смутено се засмя.

— Може би не биваше да постъпвам така — каза той примирително, — но нищо. Всичко е хубаво, щом свършва добре.

Настоятелят не издържа.

— О, сър! — възкликна той с жар. — В името на създателя… заради нашата църква… заклинам ви никога повече да не допускате това.

Епископът се разгневи.

— Ама за какво става въпрос? Що за шум вдитате за някакви дреболии! — извика той, но срещайки страдалческия поглед на настоятеля, замлъкна.