— Вие сте полудели. Там са написани няколко думи с молив.
— Това парче е сметка от хотел, който много ни интересува.
— Тук няма нищо. Аз вече гледах — каза Лестрейд. „4 октомври, за стая — 8 шилинга, закуска — 2 шилинга и 6 пенса, дивеч — 1 шилинг, закуска — 2 шилинга и 8 пенса, чаша херес — 8 пенса.“ — Нищо не виждам тук.
— Вярвам ви. А при все това е много важно що се отнася до записката, тя или по право подписът й също имат важно значение, затова аз още един път ви поздравявам.
— Вече изгубих доста време — каза Лестрейд, като стана. — Смятам, че трябва да се действува, а не да се развиват разни теории пред камината. Прощавайте, господин Холмс. Ще видим кой пръв ще разреши загадката.
Той събра нещата, пъхна ги в чантата и тръгна да излиза.
— Ще ви кажа само няколко думи за тази работа, Лестрейд — проточено изрече Холмс. — Лейди Симон не е съществувала никога.
Лестрейд погледна тъжно моя приятел, после се върна към нас, почука три пъти многозначително по челото си, поклати глава и бързо излезе навън.
Едва той успя да затвори вратата, Холмс стана и облече палтото си.
— Право е, че трябва да се действа — каза той, — и затова ще трябва да ви оставя за малко, Уотсън.
Шерлок Холмс излезе в шест часа, а след един час слугата от един деликатесен магазин донесе голям сандък. Той отвори сандъка и за голямо мое учудване, започна да нарежда върху моята дървена маса разкошна студена вечеря. След това обясни, че всичко е платено и че нещата са донесени по поръчан адрес.
Към девет часа Холмс бързо влезе в стаята. Изразът на лицето му беше сериозен, в очите му светеше огън. Аз заключих, че предположенията му са се оправдали.
— Аха, вечерята е готова — каза той, потривайки ръце.
— Вие чакате гости? Сложено е за петима.
— Да, мисля, че ще ни дойдат гости — каза той. — Чудно е, че лорд Сен Симон го няма още. Аха! Като че ли чувам неговите стъпки.
Влезе нашият клиент. По неговото аристократично лице се забелязваше смущение. Той подръпваше кордона на очилата си по-усилено от всякога.
— Моят слуга ви намери, нали? — попита Холмс.
— Да, признавам, че съдържанието на вашето писмо ме порази. Уверен ли сте в това, което казвате?
— Безусловно.
Лордът се хвърли на креслото и потърка с ръка челото си.
— Какво ще каже херцогът, като научи, че един от членовете на неговото семейство е подхвърлен на такива унижения! — прошепна той.
— Това е чиста случайност. Няма никакво унижение.
— Ах, вие гледате на нещата от съвсем друга гледна точка.
— Никой не е виновен тук. Тя не е можала да постъпи иначе. Разбира се, трябва да се съжалява, че е постъпила малко рязко, но нали тя няма майка, която би могла да й даде съвет в такъв случай.
— Това е оскърбление, господине, публично оскърбление — каза лордът, удряйки нервно по масата.
— Трябва да се отнасяте снизходително към бедното момиче, което се е намирало в такова безизходно положение.
— Никакво снизхождение. Аз съм страшно ядосан. С мен постъпиха отвратително!
— Като че ли се звъни — каза Холмс. — Да, по стълбата се чуват стъпки. И ако не успея да ви убедя, лорд Сен Симон, аз извиках адвокат, който може би ще бъде по щастлив от мене.
Той отвори вратата и въведе в стаята някакъв господин и една жена.
— Лорд Сен Симон — каза Холмс, — позволете ми да ви представя господин и госпожа Франсис Хай Моултън. С госпожа Моултън, струва ми се, вече сте се виждали.
При вида на влезлите нашият клиент скочи от мястото си и се изправи развълнувано, а сетне наведе очи и сложи ръка зад гърба си с вид на оскърбено достойнство. Жената бързо пристъпи към него и му протегна ръка. Той не повдигна очи. И добре направи, защото трудно бе да се устои на умолявалия израз на нейното прекрасно лице.
— Вие се сърдите, Робърт? — каза тя. — Вие имате пълно право за това.
— Моля, не се извинявайте — горчиво продума лорд Сен Симон.
— О, аз зная, че постъпих с вас отвратително. Трябваше по-рано да ви кажа всичко. Но след като видях Франк, бях като безумна и не знаех какво върша и какво говоря. Чудя се как не припаднах пред олтара.
— Госпожо, може би бихте искали аз и моят другар да излезем от стаята, докато се обясните.
— Ако мога да кажа и аз своето мнение — забеляза непознатият. — Според мене и без това в тази работа имаше много тайнственост. Но колкото се отнася до мене, аз нямам нищо против, ако Америка и Европа узнаят истината.
Господин Моултън беше жив дребен човек с резки черти на лицето.
Читать дальше