Артър Дойл - Знакът на четиримата

— Там е стъпил, като се е измъквал. Щом на вас не се изплъзна, Тоби пък ще се справи съвсем лесно. А сега тичайте долу, отвържете кучето и се оглеждайте за Блондина.

Докато сляза, Шерлок Холмс вече беше на покрива — като огромен светещ червей 8 8 Вид лишена от крила женска светулка. Б. пр. много бавно лазеше по билото. Загуби се от погледа ми, понеже се скри зад група комини, но скоро отново се появи и отново се изгуби — мина на задната страна. Заобиколих, отидох отзад и видях, че е седнал върху един от ъгловите корнизи.

[# Френски въжеиграч и акробат, представил се в Лондон през 1861 г. Б. пр.]

— Вие ли сте, Уотсън? — извика той.

— Да.

— Открих мястото. Какво е онова черно нещо долу?

— Каца за вода.

— Капакът й там ли е?

— Да.

— Вижда ли се стълба наблизо?

— Не.

— Проклето да е това приятелче! Тук можеш да си счупиш врата. Трябва да успея и да се спусна оттам, откъдето той е успял да се изкачи. Водосточната тръба ми изглежда доста солидна. Както и да е, потеглям!

Чу се тътрузене на крака и фенерчето започна бавно и уверено да слиза надолу по стената. После Холмс леко скочи върху кацата, а оттам — на земята.

— Лесно беше да проследя пътя му — каза той, като си обу чорапите и обувките. — Навсякъде имаше разхлабени плочи, а в бързината той е изпуснал ей това като потвърждение на диагнозата ми. както се изразявате вие, лекарите.

Предметът, който Холмс ми подаде, беше малка кесия или торбичка, изплетена от цветни тревни стебла и с няколко прости мъниста, навървени по нея. По форма и размери приличаше на табакера. Вътре имаше половин дузина тресчици, остри в единия край и заоблени в другия, като онази, пробила Бартоломю Шолто.

— Пъклени изобретения — каза Холмс. — Внимавай ге да не се убодете. Доволен съм, че са у мене, понеже по всяка вероятност човекът разполага само с тези, които намерих. Така страхът, че вие или аз не след дълго можем да получим такъв трън в кожата, няма да е толкова голям. Аз лично бих предпочел куршум от пушка „Мартин“ и „Хенри“. Готов ли сте да се поразходите шест мили пеша, Уотсън?

— Разбира се — отговорих аз.

— Ще издържи ли кракът ви?

— О, да.

— Хайде, Тоби! Хайде, доброто ми куче! Помириши това, Тоби!

И Холмс пъхна напоената с креозот кърпичка под носа на кучето, докато създанието стоеше, разкрачило косматите си крака и наклонило смешно глава, като дегустатор, вдъхващ букета от прочуто вино. После Холмс хвърли кърпичката на известно разстояние, върза здраво въже за нашийника на кучето и го заведе до кацата. Създанието веднага започна да квичи с пронизителен, треперлив глас, опря нос в земята, навири опашка и затопурка по следата с такава скорост, че изпъна въжето и ни принуди да бързаме до изнемога.

На изток постепенно се развиделяваше и студената сива светлина позволяваше известна видимост. Четвъртитата масивна къща с черни, втренчили празен поглед прозорци, и високи голи стени, се издигаше печална и самотна зад нас. Пътят ни минаваше право през имението, през рововете и ямите, обезобразили навсякъде земята. Цялото място с разхвърляните купчини пръст и хилавите храсти имаше болезнен. злокобен вид в унисон с мрачната трагедия, която го бе забулила.

Като стигна до стената, ограждаща имението, Тоби се затича в сянката покрай нея, скимтящ от нетърпение, и накрая спря в един ъгъл, заслонен от младо буково дърво. Там, където се съединяваше стената, имаше няколко измъкнати тухли. Зейналите процепи бяха заоблени в долната част, сякаш често са ги използували като стъпала. Холмс се изкатери по тях, взе кучето от мене и го пусна отвъд стената.

— Личи отпечатък от ръката на Дървения крак — подхвърли ми той, когато се качих при него. — Нали виждате кървавото петънце върху бялата мазилка? Какво щастие е, че от вчера не е валял силен дъжд! Независимо че имат преднина от двайсет и осем часа. миризмата ще се е задържала на пътя.

Признавам, че когато поразмислих колко голямо е било между временно движението но този лондонски път, ме обзеха съмнения. Страховете ми обаче скоро се разсеяха. Тоби не се колебаеше, нито се отклоняваше, а напредваше с типичния си клатушкащ се вървеж. Явно беше, че задушливата воня на креозота преобладаваше над смесицата от други миризми.

— Не смятайте снеха ми в това начинание зависим единствено от случайност та, че едното от тези приятелчета е стъпило в химикала — каза Холмс. — Вече разполагам с данни, които биха позволили да се добера до тях по най-различни начини. Просто в момента това ни е подръка и понеже съдбата ни го е предоставила, престъпно би било да не го използувам. Така обаче случая спира да бъде обещаната някога чудесна задачка за интелекта. Да не беше гази съществена улика, можеше да се заслужи известно признание.