Франсоаз Долто - Женската сексуалност

След зачатието, което за пръв път кара субекта в зародиш да участва в символичния смисъл на либидната двойка на родителите си, детето — в случая женският зародиш — расте и се формира тайно от всички, като все пак вече е силно белязано от влиянието — успокояващо или тревожещо — на либидните афекти на майката. Това са афекти, които могат да засягат от една страна бременността и бъдещото човешко същество, което се подготвя в нея, от друга — бащата, все едно дали той заема или не заема в емоционалния живот на майката мястото на избран обект на желанието й. В случая, когато родителят не е обект на желанието й, вълненията на женския зародиш, съответстващи на символичния фализъм на майката, се раздвояват.

Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-сетнешните изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато лекуват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.

Може да се каже, че истинските психогенни травми са тези, които изживява майката поради обекта на желанието си: или желанието й е скрито, или личността й е отхвърлена вследствие на бременността. При това не винаги става дума за травми, нанесени от бащата на детето; те могат да дойдат й от всеки друг обект на сексуалното желание на майката — любовен, едипов, остатъчен или преносен. Трябва обаче да се подчертае, че травмите, причинени от бащата или от по-възрастните представители на двата рода, които не одобряват плодовитостта на майката, са особено болезнени за зараждащото се дете. Най-тежкият отказ е несъмнено отказът на родителя, който не желае да признае детето в символен и законен план, като по този начин символично отхвърля неговото социално очовечаване.

Непризнатото от баща си дете се превръща в символ на тайния инцест, извършен от майката; непризнатото от майка си дете — в символ на тайния инцест, извършен от бащата. Колкото до изоставеното дете, отхвърлено в емоционалната си стойност, преценена като недостатъчна, за да задържи афективния интерес на майката, то може да се почувства като символ на екскремент за двамата си родители.

Има и деца, които са озаконени в кметството, но не са съзнателно желани, нито приети с любов. Говорим за любов, установявана клинично чрез фантазмите на родителите по време на бременността; за предварителна обич към порасналата личност на детето, върху която двамата проецират, какъвто й да е полът й, бъдещ органичен и социален успех като продължение на двата рода, майчин и бащин, от които произлиза. Когато тази обич липсва, изживяната без радост виталност на детето го превръща в символ на натрапник, понасян като животински паразит. По-сетнешното инвестиране, предназначено да го опитоми, може да прикрие тази характеристика и тя да проличи единствено по време на психоанализа. В качеството си на структурираща диалектика процесът на идентификация не следва критериите за ценност на човешкия индивид. Психоаналитичната клинична картина на свръхранните неврози у деца видимо здрави по рождение показва, че почти винаги става дума за смущения в структурирането на представата за тялото, символизираща Аза, през периода на първичния нарцисизъм в процес на вътреутробна и следователно дородова организация. Тук се касае за предобектно либидо, но и за либидо във фройдисткия, сексуалния смисъл на думата. Това наистина е една символична функция на плодовитост на междуемоционалнйте и органични отношения, функция все още изключително автохтонна, но вече подготвяща субективните източници на обектното либидо — орален, анален, генитален. Остатъчните следи от фиксацията й са установими при всяка достатъчно дълбочинна психоанализа.

Именно вследствие на либидните травми от този период, когато организмът на детето е в симбиоза с майчиния, нарцистичните изпитания по време на еволюцията в по-сетнешните стадии (изтласкване в резултат от загубата на избрания обект или от органичното накърняване на зоната на ерогенно предимство) могат да доведат до емоционални психози, до душевни разстройства или до органни психози — истински физически разстройства, придружени с дълбоки нарцистични рани.

Нещата се развиват така, сякаш органичният телесен обмен на плода като следствие от емоционалните витални прояви, наречени инстинктни, моделира тенденциите на То. Сякаш бременността е колкото органично, толкова и афективно въплъщение, сякаш зародишът се изгражда според органично-емоционален регистър, разпростиращ се от чувството за благополучие, изпитвано при подуването, до архаичното страдание, до злополучието. Това злополучие предварително формира стила на страховете от изнасилване или кастрация, според това кое от споменатите две крайни възприятия преобладава.