Франсоаз Долто - Женската сексуалност

Сигурно е, че психоаналитичните наблюдения над възрастни индивиди, продължителна подлагани на терапия, потвърждава архаичното съществуване на междучовешко либидо с канибалски стил, в което етиката на добрия или лошия обект играе безспорна роля. На мен лично наблюдението над рано травматизирани деца и над деца, които още от рождение показват смущения в отношенията с другите, ми доказа съществуването на ранни стадии на либидото, в сравнение с които оралният и аналният са твърде развити. По-късно съм откривала следи от тези ранни стадии в сънищата на възрастните и по-специално в психосоматичните симптоми — органни неврози или понякога психози на системи от органи.

Не смятам, че ще е излишно да се облегна на тези изследвания, защото онова, което в медицинските наблюдения някога (нерядко и сега) наричаха „сексуална сфера“, добре предава функционалните смущения, свързани с разстроената органичност на генитално-пикочната система у мъжа и на генитално-пикочно-чревната система у жената — тук спадат и функционалните смущения в млечните жлези. Все към тая сфера принадлежат функционалните нарушения на гласовите връзки (добре познати на ото-рино-ларинголозите), както и характерологията на любовното поведение — и емоционално, и сексуално.

Съвременният напредък на химията и биологията позволява да се осветлят понятията хромозомен соматичен пол и гонаден пол, и потвърждава химическото съществуване на ендогенни фактори на сексуалните прояви. Но тези понятия не могат да ни осведомят за умствените представи, които ръководят междучовешките отношения, като използват дадени мъжки или женски сексуални възможности — установими чрез биологично или химическо изследване — в организирано, социално плодовито психологическо поведение, целящо да открие допълващ партньор, или в поведение, отклонило се от еротичното си осъществяване, или пък сублимирало в културна дейност.

Биологическата наука не обяснява липсата на сексуален апетит в биологично „женските“ жени, нито липсата на оргазъм у функционално нормални жени, нито неспособността на здрави жени да зачеват от плодовити мъже, жени, чийто стерилитет няма физиологична причина и които могат да бъдат оплодени от други мъже. Освен това във всички случаи на клинична хомосексуалност наблюденията показват абсолютна мъжественост у мъжете или женственост у жените в соматичните им и гонадни сексуални характеристики и на хромозомно, и на химическо ниво. И обратно, в много случаи на клинична хетеросексуалност те показват не особено диференцирани сексуални характеристики.

Не, нито днес, нито утре химията или патологоанатомията няма да съумеят да изяснят субективността на сексуалните сили на привличане въпреки прогреса на науката, от която самият Фройд е очаквал ключ към изучаваните от него проблеми.

Би трябвало като начало да се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата“ на майка му. Но такова изследване на структуриращия се нарцисизъм прекалено би удължило настоящия труд. Нееднократно съм споменавала този въображаем фундамент на отношението към себе си и към другия, дължащ се на дородовите основи на личността, както и на нейните орални и анални предсадистични основи.

Наблюденията показват, че от самото зараждане на живота на човешкото същество либидото започва да действа в нарцистичната диалектика. Още в т.нар. пасивен период на предгениталното либидо (когато гениталната ерогенна зона още не преобладава), либидото като че ли вече вдъхва живот на символната функция; това ясно личи у възрастния индивид и в междусубектния характер на нарцистичната и интеррелационна диалектична материя.

Несъмнено именно тази неделимост на съзнателния и несъзнателния живот нарушава законите на онова, което сме мислили за наука — наблюдението на неутрален свидетел, който, не влияе върху наблюдавания. Нарушаването на научния статут се извърши в рамките на една техника — между впрочем много точна — на ненамеса: техниката на психоанализата. Пак гениталното либидо задвижва процесите на азовата човешка интелигентност, чието огромно поле остава все пак в нарцистичния, т.е. личния регистър.

Наблюдаемото в този регистър генитално либидо позволява на изследователя да разбере безличното. Тук освободената от тежестта на въображаемата символика също като че ли играе своята креативна роля (оценима само във фалическите си последствия) — и това е неопровержимо доказателство, че либидото се е изтръгнало от ограничителния контрол, налаган, от наблюдението над личното съществуване. Отвъд телесните контакти либидото е креативно чрез символичните плодове на проявите си, произлизащи от човешката интелигентност. Отсам доловимите контакти то е креативно чрез прякото наблюдение и чрез съзнанието за личностите-посредни-ци през структуриращи или деструктуриращи символични дадености.