Франсоаз Долто - Женската сексуалност

В случаите, които оставят нараняващи следи, представени органично, не става дума за обикновени смущения. За майката и бащата тези смущения се дължат на морално оспорване с привкус на виновност на символичната им плодовитост, появило се в съзнанието им поради съществуването на плода. Няколко са причините за това: било че желанията им са били на едипово или предедипово ниво на либидна организация (нарцистична ендогенна вина); било обстоятелствата в живота им са такива, че законността на плодовитостта им се оспорва от неспособността им да поемат материалната и морална отговорност за нея (азова, прагматико-социална вина); било че роднините им по възходяща или низходяща линия символично се опълчват срещу плодовитостта им, фантазмено схващана като морално противопоставяща им се (свръхазова генетична вина).

Ясно е, че нарцистичното инвестиране в сексуалността на детето, в случая на момичето, предназначено да стане фалически пасивно, е наследство от свръхизоби-лието от енергия и емоции (любовта като взаимен дар)по време на символичната среща между две личности, които, забравили собствените си нарцистични вложения, разменят либидото в гениталната връзка със зачеването на детето, Свръхизобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си. Неговата наченка се намира в архаичната му предличност, която от своя страна представлява фалическото възшествие на зародиша при раждането — зародиш органично и либидно цял и богат, или осакатен и обеднен, що се отнася до инстинктния капитал, необходим му, за да понесе средната доза изпитания, падащи се на човешкия род.

Следва най-напред да се каже, че страхът от смъртта, изпитван от човешкото същество, е свързан с преживените от всеки рискове в момента на раждането, когато животът преминава от вътрешна симбиоза с тялото на майката към въздушна среда и отношения на външна зависимост в диадата майка-дете.

Тази промяна — със съвкупността от усещания на свръхнапрежение, после на освобождение — е в основата на всички страхове, които ще се появят в критичните процеси на развитието. Но ако раждането бележи сигурната победа над един повече или по-малко значителен органичен риск, то е и източник на определен емоционален риск. Да предположим например, че на излизане от утробната си водна среда детето се озове в свят, който му откаже или „забрави“ да му осигури топлината на люлката, сигурността на двете сведени над него глави, обединени от радостта си от появата му на света — тогава преходът ще е твърде брутален, твърде травмиращ.

Имаме всички основания да смятаме, че здравото в либидно и органично отношение кърмаче усеща начина си на съществуване в света в пълно съзвучие с афектите на родителите си при раждането му, включително с емоционалната им реакция на първата му отлика — пола му, мъжки или женски. Можем да кажем, че ако бъде разпознато като добро, хубаво и приятно, че ако се срещне с майка, доволна от майчинството си, обичана от съпруга си, щастлива да открие в детето си чертите на брачния си съюз, кърмачето-момиче вече е преодоляло един риск.

Новороденото момиченце е подложено и на риска на алчността — архаична, остатъчна или регресивно-сексуална — на възрастните от обкръжението му; тук става дума главно за собствената му майка, която повече от всеки друг, поради телесните си усещания за задоволство и фрустрация, ще накърни или няма да накърни либидната му способност за развитие чрез силата на ерогеннитеси нагони, свързани с промените в кинестезичните и сензорно-двигателните й усещания. Така във възрастта, когато се организира оралният стадий, хищните майки повече се нуждаят от детето си, отколкото то от тях. Те повече се нуждаят от фалическата маса на детето, което държат в прегръдките си под предлог, че се грижат за него, отколкото от партньора си, в чиито обятия изпитват не толкова силна радост. Тези жени не стигат до истинско наслаждение в сексуалните си отношения, докато съприкосновението с тялото на кърмачето понякога им я доставя — това са хомосексуални майки, независимо дали го съзнават.

Да приемем засега, че дадено кърмаче момиче, родено в добро физическо състояние от майка също в добро физическо състояние и с едипови тенденции в ранния стадий, т.е. положителна в отношенията на обектно пренасяне, е здраво и способно на структуриращо либидно отношение с майка си. Връзката с майката от кърмаческия период неизличимо ще бележи, бъдещите емоционални и сексуални особености на детето.